Поисках

Опитах да избягам:
тесни улици
по стръмното към тебе се заплитат.
Прозорците обстрелват ме със упреци
и сянката ми вграждат под стените.

Посегнах да зачеркна
всички думи –
нагарча ми от вчерашно мълчание:
преградите, израсли помежду ни,
отдавна те държат на разстояние.

Прелистих да отворя
нови страници –
надъвкали сме старите от сричане.
Прескочим ли страха на всички граници,
печелим свободата да обичаме.

Потърсих светлината
на очите ти
в жаравата от вчерашния огън:
намерих топлината на сълзите.
...поисках да се върна... а не мога...

За теб

               На Стефан

Ако бях бързoструйна вода,
запреливала тебе да търси,
снеговете ти щях да крада
и да роня, поройна, брега си,
да удавя в гнева на вълна,
от рушителна страст устремена,
всеки брод: няма как да склоня
даже мост да премине над мене...
Тъмен пролом в планинската гръд
бих изровила – пряко в скалите,
сякаш дялам в сърцето ти път,
а достигам до теб лековита...
И по залеза, в мен очертан,
топъл вятър край теб да пропусна,
та за кратко загубили свян,
да разтворят цветчетата устни –
нежно ехо от полъха тих:
да отрониш сълза петолистна...
Аз съм – твоята мисъл във стих –
приеми ме, не ме пренаписвай!

Няма такава

Магия

Има ли спиране вятър,
пил от дъха на липите?!
С палави пръсти в косата
слънчеви нишки заплита.

Тича в очите ми лято:
мами ме с росни поляни,
птици населват душата,
будят ме в утрото рано.

Кръшно снагата си вие
тежка лоза по чардака.
Няма такава магия.
Колко ли още да чакам?!

В синя завеса надничат
звездно разпръснати тайни.
Спирам се в тъмното, ничия –
хайде, посмей, разгадай ме!...

Симбиоза

               На съпруга ми Стефан

Аз съм малка,
по-малката част,
в твойта сянка живея прикрита
и се моля с най-тихия глас,

в твойте стъпки си вписвам следите...

Ти си силният –
сякаш Атлас,
всички грижи поел на гърба си.
Аз съм само стрелка на компас –

с нежен трепет посоката търся.

Ти си здрава опора,
а аз
се изправям върху раменете ти
и мъглата се губи под нас –

през очите ми стигаш небето.

Аз съм малка,
по-малката част –
правим заедно с теб единица.
Да се стопли земята под нас,
ставаш клада,
...a аз съм искрицата...                                                       

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Откъс от наскоро излязлата първа книга на  Йорданка Гецова "Симбиоза", изд. "Буквите",2011