поведенчески модел

дървеното ми конче
което закараха в кланицата насила
виждах -
слънцето се процежда през щорите
на хотелски стаи
тогава

 

златната рибка
скована
в прозрачния блок на аквариума

 

градове
затворени в преспапиета
останали в друго лято
в други пространства

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Станислава Станоева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2011

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

целувки от захар
завити на панделка

 

виждаш само в черно и бяло...

 

Бог -
най-добрият обущар -
скроява обувки
с които да прекосиш празнотата

 

всъщност
щастлив си
че още умееш да се завръщаш
при тези призраци

 

аз мога вече единствено
да заминавам

 

 

остров

под онова небе
ожулено от хиляди слънца
разкъсано от грапави луни
родих най-мръсното
признание в любов
излъгах че ще те обичам винаги

 

аз не умея да го правя още

 

аз мога само
да вдигам революции със че
докато пушим астматични пури
или със хемингуей да пия в някой бар
на старата хавана
а после да ловя огромни риби
под онова небе на куба

 

това умея да го правя

 

и друго също -
да се целувам върху бели плажове
като живота дълги и самотни
да плувам из карибските морета
да не подстригвам своите коси
да пия ром и кола на шезлонга
да се глезя

 

това го мога

 

сега 

ще бъда твоята измислица

лъжата ти ще бъда

 

да те обичам винаги ти обещах
в най-мръсното признание в любов
затуй сега съм празна бяла стая

не ме мрази
за теб не съм готова още
вкръгли ме
създай небе звезди и плаж
и дай ми свобода
да се превърна в остров

 

 

други погледи

малки лъжички
дрънчат по пломбите на този век
от полимер и амалгама

 

ти
с новото си волво
една последна надежда за сигурност
и ботокс около очите
сутрин с богата английска закуска
яйца от птеродактил и
хайвер в лебед от лед
круизи сред северни градове
руска водка
напълняване
сциентология
комплектът за пури
и
голямата куклена къща
която строиш помежду ни

 

аз
без ръце от сервиране на ордьоври
венера милоска
със силиконови устни
изтъняла от диети на аткинс
тае бо
и писане на думи думи думи
с моите соли за вана
остри френски парфюми
с дъх на ветивер и пачули
с вечните ми депресии
нискобюджетни филми
органик храни
и минимъл стил в обзавеждането

 

не знам
как ще живеем на този север