Обещание

Заради двете луни на ръцете ти,
окръглили лицето ми
като бисер във мида;

Заради балетните пантофки на съня,
сбъднали виденията ми
на бала на принца;
Заради копринените целувки,
ливадения полутон на зениците,
кошмарите на самотните часове,
когато времето не топли,
а люти на очите като дим;
Заради риданията на утрото-
изоставено от луната и звездите;
Заради решетките на залеза-
безмилостно белязали надеждата;
Заради платното на моето тяло,
Върху което рисуваш умело с пръсти
отново...и отново...и отново...
Бих заменила живота си
с предсмъртния стон на сълзата-
родена от сърцето ти
и погребана на устните ми.

След любовта

След любовта
денят си беше същият:
горещата целувка на кафето,
втората цигара,
мърморещият облак на врабчетата,
въздишката на капналите от умора
листи и масата, от снощи непочистена.
Отказвам да си спомня как изглеждаше
–какви очи, какви коси, на вкус каква е...
Ала защо нахлуват пак в съня ми
златисти цветове и непознати думи,
с които самотата да извая...
Не подозирах даже,
Че тя за мен била е и хляба, и леглото,
следобедната дрямка, вечерта на свещи,
вихрушка от сълзи и смях
във нощите горещи,
упорството, да сложа в ред
обърканата стая на живота си.
А аз за нея бях и люлката, и гроба.
Зачената бе тя във моята утроба
и погребана в сърцето ми
мъртвородена птица. . .
След нея, като гръб приведен,
светът отново стана непотребен,
затвори уморените зеници
без даже да отрони и сълза,
без вик, без стон.
И пустотата стана място за подслон,
а аз – една от вещите
във мъртвия ми дом.

Миг

Под пръстите ми алчни
тялото ти е трошливо.
На ледени парченца
лицето ти избистрено се рони,
топят се устните ти-
пухкави и чисти.
Лицето ти измислено се рони
под пръстите ми-
крехко и трошливо,
с ухание на север, с блясък на икона....

Мигът във нас се взира
с зеници, потъмнели от очакване.
И пълнолунието с чаша с вино
наздравица ни вдига.
Решетка златна
между телата ни издига.

Ала не мога да се спра
да те докосвам, да те вкусвам
на сълзи да те капя
и да те отпивам...
Макар, че както слънцето,
което с упоритост ежедневна
уж покорно гали земята
с очите си лъчисти,
вместо живот да ти дарявам,
бавно те убивам.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Стиховете са отличени с втора награда  на националния поетически конкурс "Любовен човек", организиран от e-Lit.info Сайт за литература и КДК, Ловеч.

------------------------------------------------------------------------------------------

© Цонка Христова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2011