44/. 5 октомври 1939

Драгий, Златорог излиза утре. Пак много закъсняхме…

Яворовата кн. тряба да излезе поне 4-5 дена преди годишнината му, т.е. на 25 октомври. Статията ти, следователно, тряба да я имам най-късно до 15 окт. Моля те /редакторски – най-покорно, и приятелски – най-горещо/ вземи мерки и теглилки.

 Говорихме, нали – обща статия за поезията му. Друг няма да пише общо за него. Достатъчно ще бъде даже 6 страници – само да имаш достатъчно време.

Ти как изтрезня??? – не мога да разбера тая работа.

Пожелавам ти добро вдъхновение /и добри срещи!/

Много поздрави – Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 34.

 

45/. 16 окт. 1939

Хайде бе! В печатницата чакат!..

Много здраве – Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.32.

 

46/. София, 17 октомври 1939.

Господин Василев,

Не успях да напиша статията, защото новите разпореждания за казармата засягат и мене. По тоя случай в последните дни имах /и още имам/ да уреждам много работи, както в гимназията, така и свои. Ето защо ще трябва да минете без моята статия. Има една вероятност /доста голяма/ да бъда за сега освободен, защото напоследък все боледувам. Но до тогава списанието няма да чака – изглежда, че уреждането на мойта работа ще се забави¹⁶.

Много поздрави! П.Динеков

ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л. 9.

 

47/. Сф, 18 дек. 1939

Господин другарю,

Какво ти стана бе! Няма вече време – до сряда вечер, или най-късно до четв. на обяд тряба да имам заглавийцата, защото туряме поканата под печат и до събота тряба да излезе. Моля те – с всичкото си красноречие!..

Ами рецензията за Каралийчев?

Аман бе, пощурихте ме!

В очакване всеки час на приятното съобщение и пр.

Много здраве – Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 22.

 

48/. Неделя, 3 март 1940

Драгий Динеков,

Не може да не бъдеш довечера. Ти нямаш пари, ще бъдеш гост, няма да плащаш.
Чакам до 6 ч. да ми се обадиш у дома по някой телефон, за да ти поставя името¹⁷.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 33.

 

49/. Сф, понед., 19 авг. 1940

Драгий Динеков,

В изпълнение на резолюцията си за разширяване на все повече туристическия си обхват, утре, вторник, предприемам третата голяма екскурзия /втората се състоя събота, над Бояна, новият път – водач: Малчо Николов¹⁸/ до Княжевския масив – хижа „Шахово”.

Тръгване 5.30 от Княжевската спирка. Значи, преди спирка „Красно село” ще мина към 5 ч. 45 м. – 50 м. Ако не бъдеш там, моля те, по някакъв начин ме информирай, да не тръгвам.

Мн. поздрави – Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 36.

 

50/. СФ, 30 август 1940

Драгий Динеков,

Не едвам, ами – да не се лъжа – не мога написа статията за Вазова за септ. книжка, защото съм прочел 11 тома, а те са 28. Ще остане за окт.
Затова, моля те, установи се на 2-3 теми /и най-интересни, и които най-лесно можеш да напишеш/ и – дано до понеделник да ми кажеш. Тряба да бъде готова за 10 септ. – 6-8 страници.

Колкото за рецензията за Даскалов¹⁹, мисля, че е лесна работа, защото знаеш разказите му. За всеки случай, тия дни ще ти дам и книгата му, на коли.

Мн. здраве – Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 28.

 

51/. Сф, 24 септември 1940 – 19 ч.

Драгий Динеков,

Коректурата е готова от вчера на обяд, но снощи не можах да мина.

Или мини край дома утре сутр., когато отиваш на работа, или вечерта от 7-8.30 ч. у Луката.

Мн. поздрави – Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 39.

 

52/. 26 септември 1940 г.

Драги госп. Василев,

Не съм съгласен да се печата статията ми така, както е набрана – поради следните причини: 1/ Съкращенията са от такъв характер, че до голяма степен са я обезобразили. Някои съществени моменти от моята теза по тоя начин се губят, на места се явяват неясноти. – 2/. Ако статията по схващания не отговаря на желанията на редакцията, най-добре е да не се печата. Няма да се разсърдя, ако ми бъде върната с подобно обяснение. Обаче не бива да се съкращава по начин, че да се измести тежестта на изказаните мисли. – 3/. Не съм маниак, нито съм дребнав, нито съм честолюбив; знам, че мога да напиша лоши неща, че не всичко, което излиза изпод перото ми е добро. Но все пак ми е обидно една моя статия да бъде подложена на толкова голямо окастряне – каквито и да бъдат съображенията на редактора. По принцип не мога да позволя подобно нещо.

Ето защо желая статията да бъде напечатана с направените справки и допълнения върху коректурата. С тях първоначалният текст на ръкописа не е възстановен, а само на кратко са предадени някои важни съкратени места. И моля нито една от тези поправки да не се махва. Иначе статията в никакъв случай да не се печата. С това „Златорог” нищо няма да изгуби. Все вярвам, че за някоя от следните ще получи статия, която да не се нуждае от съкращения²⁰.

Ваш Динеков

ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л. 10.

 

53/. Сф, 4 дек. 1940 7 ч. сл. пл.

Не знам вече какво да мисля, какво да правя, как да се моля и пр. И понеделник мина, и вторник, и сряда – и аз чакам ли, чакам… Какво бе това?
Моля те, утре до обяд или след обед – в 2,3,4,5,6 часа – да го получа, на всяка цена! Измъчих се.

Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.5.

 

54/. 28 дек. 1940, 7 ч.сл.пл. /бърза поща/

Аман –

На колене падам

И ти се моля!..²¹ 

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.31.

 

55/. София, 29 декември 1940

Драги г. Василев,

Извинявам се – тоя път наистина забравих. Но защо Ви е повреден телефонът? Търсих Ви няколко пъти – все бучи и никой не отговаря.

Ето темите – избирайте:

Задачи на българската литература

Традиция и нови идеи в българската литература

Нашата литературна критика в първите години след Освобождението

Българската лирика след Световната война

Изгледи за българската лирика

Преводът и неговото място в българската литература

Едностранна и многостранна творческа личност

Свобода и ограничения при творческата личност

Пътищата на българския роман

Всекидневие и литература

Всекидневието на живота в литературата

Временно и вечно в литературата

Идейни отражения в българската литература

Преводът и неговото място в литературата

Ив. Вазов в оценката на своето време

Към правилна оценка на българския писател

Основни настроения в българската лирика преди Освобождението.

Много здраве! – П. Динеков

ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л. 6.

 

56/. Сф, 24 февр. 1941

Драгий Динеков,

Кн. 1 излиза утре, а в четв. тряба да дам кн. 2, защото Хаджиев е ужасно сърдит.
Моля те, ако статията за П.Ю.Тодоров е готова, дай ми я веднага; ако не е, сядай веднага и я напиши до четвъртък.

Поздрави – Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.7.

 

57/. Сф, 11 април 1941, [бърза поща]

Ама нали в вторник щеше да се обаждаш, бе?

Има още време - в понеделник чак можеш да ми го дадеш.

Три страници стигат.

Те молам!

Мн. здраве – Вл. В.

 

58/. 27 окт. ,941

Драги г. Василев,

Ето стихотворенията, за които Ви говорих. По мое мнение – достойни са за „Златорога”. Разбира се – не се намесвам в редакторските Ви прерогативи. Моля Ви само едно: да ги изчетете всичките. Ако първото или първите не Ви харесат, не захвърляйте и останалите, а ги прочетете.

Надявам се, че не съм се излъгал много в преценката си.

Името на авторката допълнително.²²

Поклон на г-жа Василева

Ваш П. Динеков

ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л. 5; ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 38.

 

59/. Сф, 16 май 1942

Драгий Динеков,

Статията за Стаматов мисля да я турим в началото на кн. 5-а. Затова, моля те, гледай в четвъртък да ми я дадеш.

Аз заминавам за Добруджа, но във вторник-сряда ще се върна.

Мн. здраве – Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.23.

 

60/. Редакцията на Златорог , Сф, 30 май 1942

Драгий Динеков,

Имах всичкото желание – въпреки възбудения вчерашен разговор – да излезе статията както си я дал, за да ти докажа още един път неоснователността на подозренията ти спрямо мене. Отидох в печатницата и я прочетох отново. Още по-голяма почувствах грешката, която бих извършил. Ти изхождаш от твоето отношение и не предвиждаш какъв ефект ще има тоя пасаж??? Всичко ще падне отгоре ми: значи и Златорог се нахвърля върху Кръстева – след като в течение на 20 години не е намерил случай да каже една дума за него. За мен това би било просто неетично. Не бих могъл да гледам Спиро, Влайкова, Фаденхехт, д-р Михов, Дора, Лилиев, Малчо и др. Друго би било, ако се разглежда отношението на критиката ни към Стаматова, или Кръстев като критик.

Сам аз не съм съгласен и с него, и с Боян Пенев в толкова много случаи, опитал се бих да обясня, защо мислят инак, но никога не бих си позволил да ги излагам на присмех.

Отново те моля най-приятелски – остави тоя пасаж. Ако не можеш, предай със свои думи и общо мнението на Кръстева с два-три реда /а не с тоя цитат, в който той се представя глупец/. И спомени тогава за [?] и [Петко] Росен, но за мен е съвсем излишно! Уверявам те, че и за теб ще бъде по-достойно и по в твоя стил.

Статията няма да изгуби нищо – това е очевидно – ще избегне едно отклоняване, което може да сметнат тенденциозно.
Мисля, че зная да зачитам автономността на тия, които пишат в Златорог – касае се тук просто за едно съображение на човещина и на предупредителност да не бъда излаган.

Очаквам довечера в 6 – 6.30 часа да се видим при Цв[ети] Иванов.

Поздрави – Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 41.

 

61/. 1 юни 1942 г.

Драги г. Василев,

Правете със статията каквото искате – не се интересувам от нея – дигнах ръце…

Моля Ви само да ми оставите ръкописа при Цвети Иванов²³

Много поздрави – П.Д.

ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л. 4.

 

62/. 3 септември 1942 г.

На г-жа Василева и г. редактора много поздрави от хубавия Охрид и Охридското езеро!

 

63/. Военна пощенска карта, 24 август 1943 г.

Много поздрави от Бяло море! П. Д.

 

64/. 15 октомври 1943, 10 ч. сутр.

 Ама какво ти стана, г-н Професоре?.. В понеделник тряба да занеса в печатницата материали, а няма нищо освен един пътепис от П. Росен. Моля те покорно, репрезентирай се довечера, за да ликвидирваме тая проблема, че пак станах неврастеник.

Да те помоля ли за нещо друго? – Да ми вземеш от Универс. библ. /ако ги няма там – от Арнаудовия семинар/ тия книжчици, които извънредно много ми трябват: Brunetiere - 1. Questions et nouvelles questions de critique. – 2.Lq evolution des genres dans la litter. fr. Естетиката на Конрад Ланге /ако я има на руски/.

В очакване и копнеж – Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 30.

 

65/. Койнаре, 6 март 1944

Драгий Динеков,

Тук сме от 1 февр. Голямо село /8000 ж./, но зимно време невъобразимо кално, лятно време невъобразимо пък горещо и маларично. Няма електричество, вода от кладенци – отвратителна. Стаята ни е много тясна и не мога да работя. Едвам успях да напиша курсива за 10-а книжка на Златорог/за ПЙорданов и бр./ Тряба да излезе докъм 15 март.

Поканата за новата годишнина е готова, но няма да я пуснем, докато нямам изцяло материала поне за три книжки. Следователно настоящото е повиквателно. Прочее, туряй се веднага на релси и до края на март да получа една статия и една рецензия. Мисля, че в списъка, който ми даде, имаше „Национална и интернационална литература” и „Читателят след 30 години”. По-добре е първата, сетне – другата. Рецензията за Спасовите „Шлепове”²⁴. Четох ги, не може да се каже, че е роман, но има качества.

Тук е Фурн., а заедно с него и […], Каралийчев, Дора Габе и Русалиев.

Искам към 12-15 да прескоча за два дена в Сф. Ще гледам да те подиря.

А сега очаквам отговор на повиквателното, т.е. че си се вслушал в апела на г-н М-ра за културна мобилизация и отзовал на неговите напътствия.

Много здраве от мен и жената – твой Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 11.

 

66/. Койнаре, 12 март 1944

Драгий, писах ти по важна проблема, но отговор още не съм получил. А пък сега ти пиша за друго:

Във вторник, 14-ти, ще дойда в София, и ще стоя най-малко сряда, четв., петък. Не знам де ще спя, и ако не намеря, да не те изненадам, ако вторник още или друга вечер се изтърся у вас. Така че един стол и една възглавница да има на разположение, пък дано не стане /както вярвам/ нужда. Отговори ми по проблемата, независимо от идването.

Поздрави от двама ни – твой Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.6.

 

67/. Смолско²⁵, 11 април 1944 г.

Драги г. Василев,

Най-напред – сърдечни честитки за именния ден на г-жа Василева! Моля да бъда извинен за закъснението, оправдано за такива времена.
Както виждате, и ние напустнахме София. Паднаха бомби и в Красно село, събориха няколко къщи до нас. Но дори и да не се страхува, човек вече няма какво да прави в София – бивш град! Всичко е разрушено и опожарено, градът е развалина. Не знам какво ще правят всички ония, които намираха поминъка си в столицата. Струва ми се, че това е една от най-тежките последици на бомбардировките.

Тук сме настанени при напълно примитивни условия. Но някак ще се изживее, още повече че имаме многобройни роднини и приятели, които с готовност ни услужват за всичко.

Предполагам, че „Златорог” също за сега ще спре живота си. Чувах от Цвети, че „Хемус” изобщо прекъсва дейността си. Ще се опитат да изнесат някъде в провинцията печатницата. Дано успеят, защото иначе нашето коректорско съсловие е загубено. В такъв случай може би и „Златорог” ще може да излиза.

Много и сърдечни поздрави! Ваш П. Динеков

ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л. 34 – 35.

 

68/. Редакция на Златорог, Койнаре, 29 юний 1944

Драгий Динеков,

Предполагах и аз, че си отишъл другаде, щом тогаз се колебаеше да останеш ли в Красно село. Добре си ти там, щом се хвалиш, че си между много роднини и приятели. И аз дойдох тук уж за приятели, а то какво излезе? Да не намериш понякога един час на деня човек, с когото да се видиш и продумаш.

Сетне в тоя кафез ще стана неврастеник. Омръзна ми това село. То не е село, защото какво село ми е, когато е изчезнало всичко, което се казва бит; не е и градле, защото няма ни едно място, дето да седнеш освен кръчмата /няма гостилничка даже/. Напълно безлично, пък може да ми бъде не 8000, а 80 000 души. Да му се не види и родното, и народното, и примитива, дето толкоз го декламираме. Нека сега дойдат да ми разправят какво трябало да изобразяват българските писатели. Нищо интересно.

Домакинската работа ми тежи и ми отнема много време. Шест месеца отидоха без нищо да мога да направя. Шест месеца и една година за такива като тебе, на 20-30 години, са нищо, може да ги изгубите, но за мене /на 45 г./ не са²⁶.

Златорог проектирахме да излиза за сега периодически, по 3 книжки наведнъж, без абонаментна система, а всеки свитък да се обявява и купува като отделна книга. Добре, ама малцина от господата, които трябаше да ми изпратят статии и разкази, го направиха. А не можем да почнем преди да имам на ръка материал поне за два такива свитъка. Затова, моля те, напиши тая статия за „Читателя след 30 години”, или друга, по-съвременна, и рецензията за Спасовия роман. Сега имаш време колкото щеш, за 10-15 дена можеш да го направиш. Пиша и на другите. А ще ме зарадваш и улесниш много, ако съчиниш и още една статия. В София не съм ходил от 25 март. Все попадам на бомбардировки. Много искам да отида, пък ме хванало едно оцепенение. Все си мисля за покъщнината ми. И за книгите!

Това писмо е май песимистично. Ама аз съм си същият. Зависи – с кого съм… Други път ще ти пиша по-инак. Хайде да не други път, ами да е личен конферанс.

Сърдечно много здраве от мен и жена ми и в очакване – твой Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 62.

 

69/. София, 27 юлий 1944 г.

Драги г. Василев,

Обаждам Ви се тъй късно, защото късно получих писмото Ви. Напустнал съм с. Смолско вече повече от два месеца. Ходих из провинцията – Ловеч, Нова Загора, Сливен /по изпити/, Лъджене; видях как спокойно и хубаво живеят хората в градове, които не са засегнати от никакви бомби. Във всеки случай, аз не можах да издържа на село и, както виждате, върнах се в София. Наистина, тук има известни неудобства /водим с моя баща бекярски живот/, но все пак по-добре се живее. Не само книгите ми са тук и мога да чета, но има с кого да се видиш, да се поразговориш. В село особено вечерите бяха тежки – нямаш приятели, няма електричество, тръгваме да си лягаме към 9-9.30 часа. Беше ми омръзнало да спя – или по-скоро – да лежа по цели часове.

От нашите приятели в София са Стоевски²⁷, Болгар²⁸, П. Спасов²⁹ – виждам ги от време на време. В „Хемус” нищо ново – освен това, че Цвети [Иванов] е мобилизиран. Ходя понякога в печатницата в с. Мърчаево, защото коригирам Пастуховата история. Видях днес, че слагаха да печатат корицата на декемврийската книжка на „Златорог”.

Разбира се, готов съм за списанието да приготвя всичко, което искате. Само че трябва да знам, че проектираната книжка ще излезе сигурно, защото не ми се чете романа на Спасов за трети път напраздно. Втория път го четох за рецензия, но стана бомбардировката през март и обърка всичко… А и сега, когато Цвети е мобилизиран, ще има ли кой да се занимава с печатането на книжката? Като виждам как стоят работите в печатницата /дали им са голяма поръчка от учебници/, не знам дали ще дойде време за „Златорог”. Но все пак Вие знаете по-добре. Ето защо пак Ви обаждам, че ще приготвя статиите, но като наближи печатането на самата книжка.

Не се очудвам на впечатленията Ви от село и на наблюденията Ви от „бита”. Дано тая евакуация поосвежи и поотрезви малко главите на българските белетристи.

Много и специални поздрави на г-жа Василева и на Вас, а също и на всички приятели в Койнаре.
Ваш – П. Д.

ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л. 36 – 37.

 

70/. 27 април 1944

Драгий професоре,

Ще позволиш ли да ти напомня за Теодор Липс – Естетика /на руски/, и Некрасов – стихотворенията?

П.С. Цвета получи т-мата и ти благодари.

Много здраве – Вл. В.

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.13.

 

71/. Прага, 29 август 51 г.

Много поздрави от Прага! П. Динеков

373К, оп. 1, а.е. 78, л. 1.

 

72/. Празен плик от 25 април 1952 г., предполагам, че там е бил некрологът на Цвета и поканата за помена за 40 дни; некрологът е изваден и е под друг номер:

ЦДА, ф. 1987К, оп.1, а.е.2769, л. 40.

В понеделник бяха 40 дена откак милото ми ЦВЕТЕ не трепка около мен с безкрайната си радост от живота. На 27 април, неделя, рано сутринта, ще бъдем при нея, а в 11 ч. ще се отслужи панихида в църквата „св. Георги”^30.

 

73/. Плик от 14 март 1953 с некролог за Цвета:

Една година мина. Все с тебе съм, безценното ми, измъчено ЦВЕТЕ!

ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 52.

 

Б Е Л Е Ж К И:

¹⁶Ето с какви важни дела се е занимавал Динеков през този период и защо кореспонденцията е оскъдна, запомнено от Блага Димитрова: Учителят и приятелят, в: Отсам и отвъд, 1992. „През пролетта на 38-ма година получавам писмо от професор Романски, кани ме за асистент в катедра по славянско езикознание, веднага да пратя телеграма съгласен ли съм. Аз подскочих от радост. Но директорът на френския колеж 

в Пловдив пер Озон ме моли да завърша годината, за да подготвя абсолвентите. Аз писах на Романски. Той ми отговори: „Добре, таман няма пари!”. Изкарах учителстването си до лятото. Назначават ме за „доброволен нехоноруван асистент”. Без заплата!” Динеков постъпва в три гимназии да води часове, но казва: „Бях много щастлив. В Университета водех упражнения по стил и правопис, почнах курс по полски език. Досега си пазя тези лекции, подготвяни с голям мерак.”
През есента на 1939 година го прехвърлят в Университета – командирован учител, там да си получава заплатата. Обявяват конкурс за редовен асистент. На 30 декември същата година му изтича срокът. Издателят на „Хемус”,„дядо Хаджия”, плаща цялата сума за печатането на втората книга на Динеков „Софийските книжовници през 16 век”, за да не пропусне срока… През октомври 1941 година в аудитория № 15 младият доцент по славянска филология Петър Динеков вече произнася встъпителната си лекция „Книжовният живот в София през 16-ти век”. „Докаран според протокола, строго официален, с райе-панталон, сако меланж, пак тъмно-сиво, цял свит в него.” Отсъства само проф. Борис Йоцов, единствен „неприятел” на младия Динеков. Припомняйки си младостта, Динеков записва в дневника си през 1991 г: „С проф. Б. Йоцов отношенията ми бяха доста сложни и би трябвало за тях да се разкаже по-специално. Отначало ме ценеше, като студент, казваше „гордостта на нашата аудитория”, след това се обяви против мен, защото не съм го споменал в една рецензия, и ми пречеше както при специализацията ми в Полша, така и при доцентурата”.

¹⁷В културния живот на София между двете войни паметни остават юбилеите на „Златорог”, които Вл. Василев организира всяка година чрез издателство „Хемус”, често и с лични средства. Лит. четене и вечеря за сътрудниците в дългия хол на елитния хотел „Юнион-палас”, срещу Народния археологически музей. Тук присъства цветът на творческата интелигенция – писатели, художници, общественици. Така редакторът консолидира единството в „цитаделата”.

Всяка кръгла годишнина става пореден повод за поляризиране на мненията в литерат. периодика и сред писателите. По повод 20-годишния юбилей Т. Павлов отново излиза в пресата с полемика. Вл.Василев отговаря в статия „20 години „Златорог”: „Ние не пишем, за да се харесаме сами, а за да внедрим в съзнанието на всички нашите разбирания, нашите оценки и стремежи”. Пет години преди това, за 15 години „Златорог” той излиза с програмно изявление: „Списанието е в служба на нещо повече от индивидуалната личност: културното съзнание на българина…”.
Йордан Бадев, приятел и съмишленик на Вл. Василев, оценява списанието в „Зора” като „невсекидневно” културологично явление: „Златорог” стъпва вече в 21-вата си годишнина. При нашите литературни и обществени условия да просъществува едно списание 20 години и на 21-вата да го видите не изтощено, залиняло, мършаво да „крета” подир стъпките на литературния живот, който крачи с нов ритъм, нова стремителност към нови брегове, а да го следва бодро, понякога да го предхожда и дори да го води – това не е явление, което се случва всеки ден в живота. /…/ Но бедността на Златорог е неговата гордост. Няма фондове, от които да черпи, затова и няма задължителни програми, които да го подчиняват.Свободно списание, свободна трибуна, на свободни люде, за които има само няколко задължителни начала: родено дарование, честна мисъл и искрена преданост към миналото, настоящето и бъдещето на българския народ./…/ Престижът и значението на „Златорог” се вижда от едно характерно обстоятелство: че с 2-3 изключения няма даровит и именит български писател, който да не е участвал драговолно и с чест в делото му.” /Бадев, Й. Литературно многолетство: 20 години „Златорог”,Зора, ХХІ, № 6189, 1 февруари 1940, с. 6./

¹⁶Малчо Николов, литературен критик, редактор на сп. "Българска реч" /от 1928/. Ученик на Ив. Шишманов, М. Арнаудов, д-р К. Кръстев, Боян Пенев. Сътрудничи на списанията "Огнище", "Слънце", "Демократически преглед", "Просвета", в. "Литературен фронт" и др.

¹⁹Ст. Ц. Даскалов. През последните години на „Златорог” сътрудничат и леви писатели, по-късно Вл. Василев казвал, че от тях около 20 са били комунисти: Св. Минков, Н. Марангозов, Ал. Геров, Сл. Красински, Б. Нонев, Ефр. Каранфилов, а също и младите Бог. Райнов и Н. Стефанова. Въпреки това антипортретът на Вл.Василев е внушаван от лявото критическо пространство.

²⁰Твърде вероятно е тук да става дума за статията „Нашият литературен досег с Европа”, Златорог, 1940, кн. 7, включена по-късно в сборника „Литературни легенди”, 1942. Тази статия е дала друг повод за спор с редактора, но не успях да намеря тези писма, от лятото-есента на 40-та година. Може би разправиите са били „на живо”. За пръв път след памфлета на Боян Пенев „Литературният плут” за Людмил Стоянов, Динеков се опитва да спомене името на Л. Стоянов в положителна светлина. Но този пасаж е бил съкратен от „бдителния” редактор.
²¹Долу вдясно е нарисувано малко човече, което е паднало на колене и се моли – б.м.

²²Предполагам, че името на „авторката” е Блага Димитрова – любима студентка на Динеков. И резултатът не закъснява. След един-два месеца, в зимата на 42-ра, Вл. Василев кани на лична среща младата поетеса чрез Санда Йовчева, издателка на в.„Литературен живот”. Там в бр. 3 е излязло ранното й стих. „Фенер”. Как е продължил сюжетът може да се проследи в есето на Бл. Димитрова „Откривателят. Срещи с Вл. Василев”. В: Разногласици, есета, 1995, с.178-184.

²³Младият публицист и критик Цвети Иванов работи по това време в изд. „Хемус”. Племенник на един от акционерите на издателството, той е изпълнителен директор на авторитетната фирма от 1940 до 1947 г. Издателството е негова съдба. В едно писмо от Говедарци, където е мобилизиран, той съобщава на Вл. Василев, че английска мина е потопила шлепа, с който пътувала хартията, предвидена за издаване на работите му. Въпреки че изпитва дълбоко уважение към критика, което достига до синовна обич, под влияние на левите той е написал статия в „Дъга”, оспорваща „Бараж”-а. Тогава Вл. Василев му подарил брошурата си със следния авторски надпис: „На г-н Цвети Иванов - да оправи широканската си теснолинейка.” По-късно, като редактор на в.„Свободен народ”, Цвети Иванов ще загине трагично в Белене от тетанус /23 юли 1950/.

²⁴Павел Спасов,„Шлеповете пътуват”, роман, 1943.
²⁵Родното село на П. Динеков, близо до Пирдоп.

²⁶Владимир Василев по това време е в 61-вата си година. Интересно, в този момент той измерва възрастта си с тази на съпругата си Цвета, родена през 1900 г. в Кюстендил. В момента тя е тази, която е на 45 години.

²⁷Псевдоним на д-р Димитър Чолаков, лекар и преводач.
²⁸Боян Болгар (псевдоним на Боян Димитров Христов). Ръководи книгоиздателство “Перун” (1943). За пръв път печата през 1930 г. във в. “Литературен глас” (1928-1944).
²⁹Павел Христов Спасов /1905-1980/- писател, публицист, драматург; преводач от немски, френски, английски и чешки.

³⁰На 13 март 1952 г. след тежко боледуване умира Цвета Ленкова. Владимир Василев нямал средства да погребе съпругата си. Елена Огнянова свидетелства, че Христо Радевски, тогава секретар на СБП, отпуска 300 лв. от писателския фонд за погребението.

 

 

За бележките са използвани следните източници:

 

ЦДА, Архивен фонд на Владимир Василев
ЦДА, Архивен фонд на Петър Динеков
ЦДА, Архивен фонд на СБП
Димитрова, Блага, Учителят и приятелят, в: Отсам и отвъд, 1992.
Василев, Сава. Литературният мит Владимир Василев, В. Търново, 2000.
Трифонова, Цвета. Писатели и досиета, София, 2004.
Владимир Василев – личност, дело, съдба, сборник, БАН, 1997.
Владимир Василев – критикът, редакторът, естетът, сборник, 2005.
Спомени и размисли за Петър Динеков, сборник, БАН, 2010.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

 На снимката вдясно - Владимир Василев, 30-те години на XX век.

На снимката вляво - Елисавета Багряна и Петър Динеков

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Евелина Белчева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012