15/. София, 30 декември 1936 г.
Уважаеми г. Хаджиев8,
Предайте приложената статия за „Аз-ти-той” на Вл. Василев. Ще Ви моля да предадете на приносителя и обещаните Ваши нови издания, струва ми се – книгите на Г. Райчев и Чудомир. Бих ли могъл да получа и първата книга на Чудомир?
Не съм получил още последната /9/ книга на „Златорог”, та бъдете добър да ми дадете и нея.
Предварително благодаря за всичко.
С неизменна почит – П. Динеков
ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л. 3.
16/. Редакция на Златорог, Сф, 13 декември 1936
Господин Динеков,
За другите бележки помислете пак /това е впечатлението, което се получава/ и си решете сам. Но тия две: за „нестройност” /за непълнотата – както и да е, макар да не може да се разбере, защо методата именно води непълнотата и в какво собствено е тя/ и 2/ пасажа за „епитети, които нищо не означават” /значи К. е празнословец/ и повторението на същото място за „публицистичност”, както е казано в началото, стр. 1-2 , все може да мине, защото е оговорено поне/- не бива. Такава обида на Конст. не мога да понеса. Вярвам, не я искате и Вие.
Очаквам, прочее, във вторник да получа листчетата.
Да не Ви прави впечатление тая моя бдителност: за онова, което се пише в прегледа, аз се считам солидарно отговорен с авторите.
Тия дни Ви изпращам Пелиновата книга – сигурно за нея няма да имаме никакви недоразумения.
„Литерат. легенди” – за кн. 2-а добре е.
За празниците сигурно ще дойдете в София, елате да поприказваме.
Поздрави – Вл. В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 51.
17/. Пловдив, 14 декември 1936
Уважаеми г. Василев,
Твърде много ми е мъчно, че Ви поставям в такова неудобно положение пред Константинов. Ще се съгласите, че ако е въпрос за приятелство, и аз твърде много ценя Константинова и в никой случай не желая да му нанасям никаква обида. Мисля, че и не правя това. Обаче своите убеждения [винаги съм –зачертано – б.м.] поставял по-високо от всяко приятелство; компромиси не съм свикнал да правя.
Предполагам, че в много отношения мога да греша – младостта, всъщност, винаги е грешела… Не съм фанатик, нито безсмислено упорит /казано на всекидневен език – инат/. И не от инат в случая държа на своето. Обаче моето убеждение, докато вярвам в него, докато не са ми показали неговата несъстоятелност – стои по-високо от всичко. С тая своя упоритост винаги съм рискувал твърде много и често съм губил, но все пак, поне пред себе си съм бил чист.
Извинявам се много, че Ви занимавам толкова обширно със своята личност. И ще съжалявам страшно, ако схванете всичко това като желание за поза. Нямам право да давам съвети на по-старите и по-опитните. Смятам обаче, че трябва и у нас най-сетне да настъпи време, когато няма да делим хората на свои и чужди, приятели и врагове, и няма да държим сметка кой би могъл да се обиди. /В същност в случая Константинов няма от какво да се обижда – рецензия положителна, с някои малки бележки и възражения…/
От статията си нищо не мога да променя. Направих само една дребна поправка, ще я видите. Държа да излезе в тоя вид, в който е написана. Ако се съгласявате да я поместите тъй, ето Ви и останалите листчета. [Позволявам си да Ви посъветвам само едно – зачертано – б.м.] : за да избегнете неприятностите, по-добре не я помествайте. [Дайте другиму да напише – зачертано – б.м.] Или можете Вие сам да напишете – ясно е, че познавате книгата много добре.
[В такъв случай – зачертано – б.м.] и Константинов ще е доволен, и Вие ще бъдете доволен, и издателството ще бъде доволно. Пак повтарям – смятам вашите страхове за безосновни. Не бива да се взимат нещата толкова трагично.
Ваш: П. Динеков
ЦДА, ф.1987, оп.1, а.е. 3753, л. 43-44, черн.; ф. 373К, а.е.78, оф. писмо.
18/. 28 февруари 1937
Любезний господин Динеков,
Днес Ви пратих кн. 2, утре хонорарчето.
Ще мога ли да получа „Литературните легенди” до 12- и, в краен случай до 14 март? Бих Ви бил благодарен.
Чакам отговор!
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.12.
19/. Пловдив, 4 март 1937 г.
Уважаеми г. Василев,
Статията ще получите непременно до 12 т. м. Не я написах през февруарий, защото бях много зает с други работи.
В последната книжка хубави са Багрянините преводи из Пушкин. Не ми харесва Вашата полемика със „Завети”9. И по-напред, когато четях
отговора Ви на Радославов, си мислех: защо са всички тия епитети, сравнения, прякоросвания и иронични закачки? Нима една теза не може да се докаже и по сериозен начин, прямо и открито? Подобен стил не допринася никак за изясняване на истината, пък и не се нрави вече на съвременния читател, който е свикнал да търси сбито, ясно и категорично изложение. Недомлъвките и закачките правят лошо впечатление. Прощавайте за откровеността. Не защитавам никого – Радославова не съм и виждал през живота си, а Балабанова знам много слабо. Но смятам, че по тоя начин се понижава списанието.
Ваш П. Динеков
ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л.17
20/. Пловдив, 28 март 1937 г.
Уважаеми г. Василев,
Статията за Мара Белчева е много хубава. От Лилиев е писана, нали?
Извинявам се много, че тъй късно изпълнявам обещанието си. Но най-сетне имате „Литературните легенди”10. Боя се само да не са малко сухички. Въпросът е доста сложен, та друга форма не можеше да му се даде.
Изпращам Ви една рецензия за интересния роман на английския писател Чарлс Морган „Портрет в огледало”. Вярвам да я поместите – ако нямате, разбира се, нищо против рецензиите за преводни книги. Ако не й дадете място, моля Ви да ми я върнете веднага, за да я пратя другаде.
Много поздрави – П. Динеков
ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л.14
21/. Редакцията на „Златорог”, СФ, 2 април 1937
Господин Динеков,
Получих интересната Ви статия за легендите и я дадох да се реди. Благодаря.
Напечатването обаче на рецензията би турило начало на една практика, която не можем да спазваме. Досега не сме давали рецензии за чужди книги освен за стихотворни преводи само, дето преводаческата работа тряба да се цени наравно с оригиналната ни поезия. Много малки са ни книжките, за да можем да разширяваме тоя отдел. Съжалявам много, но няма що да се прави.
Майската или юнската книжка на Златорог ще бъде посветена на Пенчо Славейков, за 25-годишнината му. Не бихте ли искали да напишете нещо? Може би за „Кърв. песен” и „Пан Тадеуш”? Ако искате, би трябало да зная за какво, за да не се пресрещнете с другиго. Да Ви изпратя ли някоя книга за рецензия?
С поздрав - Вл.В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753.
22/. Пловдив, 3 април 1937 г.
Уважаеми г. Василев,
От ръкописа на „Портрет в огледало” е останала една страница /девета, последната/ у Вас. Моля Ви да ми я изпратите веднага.
Ако не представя някаква особена пречка за Вас, ще Ви бъда благодарен да ми изпратите първата коректура на „Литературни легенди”. Няма да я забавя никак.
Разбира се, можете да ми пратите някоя книга за рецензия.
С поздрав – П. Динеков
ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л.25.
23/. 4 април 1937
Господин Динеков,
Изпращам Ви забравения лист и статията. Ама, моля да я получа в сряда най-късно.
Статията излиза 7 стр. и 16 реда. Много бих Ви бил благодарен, ако можете да съкратите 16 реда – от разни места, но тъй че да не става пререждане на набора /от края на пасажите, или в средата, но след изваденото редовете да се свързват/. Всяка кн. ми създава затруднение – да икономисвам страниците, за да се събере всичко, което е предвидено. Ето сега оставих една статия за друга кн., но да не стане нужда и за друга. Какво да му правя, като трябва да бъде точно 3 коли.
Хайде, за Слав. помислете, пък за книга ще видим – коя.
Много здраве – Вл. В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.18.
24/. Пловдив, 6 април 1936 г. [датата е сгрешена, на пощ. клеймо – 1937]
Уважаеми г. Василев,
Разбирам Вашите редакторски затруднения. Съкратих исканите 16 реда. На полето означих с червен молив къде колко реда са съкратени. Във всеки случай, пререждане никъде няма да има.
Утре-други ден ще Ви съобщя темата за Славейков.
Много поздрави – П. Динеков
25/. Пловдив 12 април 1937 г.
Уважаеми г. Василев,
Ще напиша статия „Славейков като литературен критик”. Смятам, че е подходяща за списанието. Обадете ми, в какъв срок я искате.
Ваш П. Динеков
ЦДА, ф. 373К, а.е.78.
26/. 26 април 1937
Господин Динеков,
Получих писмата Ви навреме, но… /обяснения – колкото щете!/. За Славейков като литературен критик е много добре. Статията ще тряба до 25 май. Само моля ви много: не повече от 6 страници. Ще поканим и някои чужденци да напишат и не знам как ще се справя. Защото едвам ще можем да увеличим кн. с половин кола. Днес Ви изпращам две кн. 4-а. Хонорара – когато дойдете в Сф /да изкараме едно кафе/.
Инак няма!
Много здраве – Вл. В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 24.
27/. Пловдив, 24 май 1937 г.
Уважаеми г. Василев,
Пращам Ви статията за Славейков. Естествено, темата не може да се изчерпи в тоя обем, затова се постарах повече да обобщавам – най-вече да наблегна на известни черти от образа на писателя и човека.
Ще Ви бъда много благодарен, ако ми пратите коректура от статията.
Много здраве на Париж!11
С почит – Ваш П. Динеков
ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л. 12.
28/. Пловдив, 29 май 1937 г.
Уважаеми г. Василев,
На 24 т.м. Ви изпратих обещаната статия за Пенчо Славейков. Когато я пишех, натъкнах се на някои много интересни проблеми, които – за съжаление - не можех да разглеждам в нея. Наскоро трябваше да се занимавам с „На острова на блажените”. За сетен път се убедих, че не познаваме Славейков, или по-точно, познаваме го непълно, само по известни негови творби. Скоро ще празднуваме 25 г. от смъртта му – няма ли кой да напише една монография за него? Каква благодарна, каква хубава задача! Чувствам се твърде слаб още за подобно дело, иначе бих се заел с подобна работа. Сега една молба: ще ми услужите извънредно много, ако можете сега да ми изпратите припадащия ми се хонорар за статията. Малко съм се поохарчил, та и най-малката сума ще ми помогне12.
Предварително Ви благодаря за услугата.
Много поздрави – Ваш П. Динеков
ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л. 16.
29/. Сф, 2 юний 1937
Любезний г-н Динеков,
Получих статията Ви и благодаря. Радвам се, че и Вие сте дошли до убеждение, че не познават у нас Пенчо Славейков. Монография, за жалост, никой не може да напише сега. Мислех аз да напиша за книжката една голяма статия към 2 коли, но много съм угнетен, не мога да работя, остава за по-нататък.
Данаилов, който щеше да ми взима полското списание от Университета, е болен. Ако до 3-4 дена не успея да го взема, ще Ви пиша да преведете другото.
Пращам Ви днес хонорара.
Неизвестно е дали ще ида в Париж, досега не е разрешен въпроса с парите.
Много здраве – Вл. В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 26.
30/. Сф, 14 юний 1937
Любезний г-н Динеков,
Пратих Ви преди 2-3 дена сп. Братислава със статията за Слав., за да я преведете, както говорихме. Моля ви, ускорете превода, да може да се получи до четвъртък, защото много закъсняхме.
Понеже аз утре заминавам и ще се върна в края на месеца, Г. Константинов ще се грижи за отпечатване на кн. Затова изпратете ръкописа нему – адреса му е ул. Мерхалия, 11 /Лозенец/ 13 също и списанието, за да го върнат веднага.
Много поздрави – Ваш Вл. В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 2.
31/. Пловдив, 30 септември 1937 г.
Уважаеми г. Василев,
Обаждам се все още от Пловдив. До сега постъпките за преместване в София не са дали резултат, но не губя надежда – може би нещо ще стане. Лошото е, че не съм в София, за да подсещам ония, от които зависи преместването.
Сега друго. Гледах в тукашния театър „Бащи и синове”14. Също прочетох драмата, по изданието на Хемус. Отношението ми към нея е отрицателно: слаб диалог, много технически грешки, изкуствен език, излишно първо действие, несъобразности в характеристиката на лицата, постоянно изместване на конфликта от психологическа на национално-патриотична основа. И най-сетне – омръзнаха ни тия поръчани исторически пиеси, писани по шаблонен начин, с ефектна романтика и евтин национализъм…
Бих искал да направя един литературен анализ на пиесата. Ако до сега не сте получили нищо за „Златорог”, не бихте ли могли да направите следното: да натоварите някого да напише за постановката и играта в Софийския нар. театър, а на мен да оставите литературното разглеждане?
Много поздрави на Вас и на Г. Константинов
От П. Динеков
ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л. 44 – 45.
32/. Сф, 10 ноември 1937
Драгий Динеков,
Вярвам, че до 15 ноември ще получа статията за Йовков, защото кн. започва да се реди.
Вероятно на 20-21 ще дойда в Пловдив заедно с „Живо слово”, хем да видя театъра, хем да устроиш четене за Йовк.
Фурн. е назначен в Пловдив. Ще имаш един добър другар.
Много здраве – Вл.В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 37.
33/. 1 ноември 1937, Пловдив
Уважаеми г. Василев,
Статията за Йовков ще получите непременно на 15 ноемврий. Преди няколко дни изпратих и статия за листа, който издава Хемус.
Ще Ви чакаме в Пловдив. Миналата година кръжецът има голям успех. Вярвам, че същото ще бъде и тая година.
Фурнаджиев още не съм виждал. Даже не знам дали е вече пристигнал.
Скоро ще Ви пратя статия за Михайловски. Дали бихте поместили и една неголяма статийка за Пловдивския театър? Ще бъде общ преглед за тазгодишния сезон.
Много поздрави
От П. Динеков
ЦДА, ф. 373К, а.е.78.
34/. Сф, 24 дек. 1937
Драгий Динеков,
В понеделник печатаме поканата за новата годишнина на Златорог. Моля Ви, бъдете добър да ми съобщите веднага онова, което ще обявим от Вас.
За Михайловски – добре, ама да не е само името му, но с някаква опашка. Напр. Михайловски и нашата сатира, М. в своето време и днес, М. като комита и пр.
И, ако може, още една статийка, не за някого, а за някой литературен въпрос – актуален, сензационен, порнографически, сексапилен, изобщо да интересува.
Хонорара за Йовк. сега ли да изпратя, или като дойдете. /И в единия, и в другия случай – кафето си е кафе/. Чакам.
Поздрави – Ваш Вл. В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 9.
35/. 9 февр. 1938
Драгий Динеков,
Днес ти пращам кн. 1-а /излязла преди десет дена/. Кн. 2-а ще я изкарат Лилиев и Константинов. Съобщих им, че до 15-18 най-късно ще изпратиш статията „Михайловски – от човека към моралиста”. Прати я на Лилиев в театъра.
Утре заминавам за Прага, на връщане Виена15.
През март ще ходя в Бургас, ще се отбия в Пловдив и ще се видим.
Много здраве – Вл. В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.19.
36/. 24 февруари 1938
И тук има тепета и река, ама малко по-другояче от Пловдивските. Пожелавам Ви да ги видите.
Много поздрави и от мен Цвета Василева – [добавено с молив – б.м.].
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 20.
37/. Пловдив, 31 март 1938
Госп. Василев,
Макар и със закъснение – добре дошли от чужбина! Не се съмнявам, че сте изнесли най-хубави впечатления от обиколката.
Сега една молба. Ако нещо ми се пада за януарската и февруарската книжка, моля Ви се, внесете го направо в книгоиздателство „Хемус” срещу сумата, която им дължа за купени книги. По тоя начин ще ме улесните твърде много. Прощавайте, че Ви товаря с подобни „финансови операции”.
Ваш – П. Динеков
ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л.42
38/. Сф., 21 април 1938
Драгий Динеков,
Разбрал си, вярвам, в какъв казан кипях тия дни и защо не можех да стана видим за теб. Не тряба, следователно, да се сърдиш.
Сега съм по-свободен и те моля, ако обичаш, да дойдеш в Театрото в петък пр.пл. между 10, 30 – 12 ч., или сл. пладне – между 5 - 6 ч. Да ти предам хонорара и да видим за кн. 4-а. След Великден не отговарям за хонорара.
Поздрави – Вл. В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.8.
39/. Пловдив, 17 май 1938
Любезни г. Василев,
Едва ли има началник на учреждение в България, при когото може да се влезе по-мъчно, отколкото при директора на Народния театър. Преди да си замина, търсих Ви два пъти. Все един отговор: „Зает. Забранил е да го безпокоим. Не смеем да му съобщим.” Аз на края съвсем се отчаях и си заминах, без да Ви се обадя. А от тук не Ви писах досега, защото още не сме си починали от панайрджийския хаос. Едва тая седмица Пловдив изглежда по-спокоен.
Какво ново към Вас? Оставих Ви статия за Тр. Кунев – не знам дали сте съгласен с нея, но друго не бих могъл да напиша.
Много поздрави на госп. Василева и Вас от П. Динеков
ЦДА, ф. 373К, а.е.78, л. 43.
40/. 1 май 1939
Другарю,
до тоя момент не се получи рецензия от Филипов. Кн. 4 не може да излезе, ако до сряда на обяд не напишеш ти.
Напиши за изданието на Вазова – 2-3 колонки, това поне? И е лесно, няма нужда да четеш. Моля те и чакам!
Поздрави – твой В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.3.
41/. 14 юний 1939
Любезний,
Моля рецензията – непременно в неделя!
Кн. 6-а тряба да излезе до идния вторник - сряда.
Много поздрави – Вл. В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л. 27.
42/. Сф, 14 авг. 1939
Абе какво ти стана? Влюбен ли си, отчаян ли си, на курорт ли си, на лотария ли спечели? – Уж щеше да идваш, да видим какво да бъде за септемврий. Ето наближава и редакторските паники ме хващат.
Моля те, измисли 10-20 заглавия и ела да поприказваме. До два-три дена.
В очакване на телефона. Много здраве – Вл. В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.10.
43/. Сф, 7 септ. 1939
Драгий,
Моля те, бъди тъй добър да ми оставиш в Хемус утре кн. 1 и 2 на „Родина”. Много и бързо ми трябат.
Другата седмица ще ти ги върна, заедно с кн. 3.
И - не губи време, сили…
Много здраве – Вл. В.
ЦДА, ф. 1987, оп.1, а.е. 3753, л.21.
Б Е Л Е Ж К И:
8Христо Хаджиев, собственик и директор на голямото издателство „Хемус”. По-късно Динеков отбелязва в дневниците си: „Дъщерите му бяха комунистки, също и зетьовете. По-малката, Елка, бе женена за бъдещия генерал Пейчо Пейчев и бе съдена по процеса на ЦК заедно с Вапцаров”.
9Полемиката между Вл. Василев и Ив. Радославов е една от основните полемики през 30-те години /вж. С. Василев, Литературният мит ВВ, 2000/. Списание „Завети” не веднъж дава трибуна на Ив. Радославов да воюва срещу сътрудници на „Златорог”. Самите автори отчитат, че тонът на тези бележки не е академичен, а изцяло в тона на полемичната фразеология.
9Полемиката между Вл. Василев и Ив. Радославов е една от основните полемики през 30-те години /вж. С. Василев, Литературният мит ВВ, 2000/. Списание „Завети” не веднъж дава трибуна на Ив. Радославов да воюва срещу сътрудници на „Златорог”. Самите автори отчитат, че тонът на тези бележки не е академичен, а изцяло в тона на полемичната фразеология.
В книжка 6 на „Златорог” /36-та г./ Вл.Василев излиза с отзив за „Българска литература” на Ив. Радославов. Той критикува разделянето на Яворов на две и недооценяването на Пенчо Славейков, прекаленото изтъкване на символизма и премълчаването на автори като Багряна, Йовков, Каралийчев.
В кн. 8-9 на сп. „Завети” /36-та г./ Радославов отговаря на критиката. Той пише, че идеята му е била литературата „да бъде разгледана в нейната същност не като сбор от отделни индивидуални творчески прояви, а като съвкупност от очертани насоки в развитието й от школи, насоки и движения”. Дори не особено благосклонният П. Динеков в сп. „Просвета” се отзовава като цяло положително, изтъквайки стремежа на Радославов да представи историята на литературата като развитие на идеите.
Диалогът между двамата опоненти се превръща в методологически спор: Според Радославов, предлаганият в неговата история модел е пръв и единствен по рода си. И той не може да бъде оценен правилно от „дилетант” като Вл. Василев, който „поради липса на теоретично знание, концептуално мислене, литературна информираност и ясно определен естетически вкус манипулира читателските представи за стойностно изкуство.” /Пак там, с.118/. Отегчен от спора, Вл. Василев приключва дебата с кратък текст, озаглавен „Дубльор на глупостта си”, 1937, кн. 1.
10Статията на Динеков „Литературни легенди” излиза незабавно, още в кн. 4 на „Златорог”, ХVІІІ, 1937, с. 155-161. По-късно става заглавие на едноименен авторски сборник – „Литературни легенди”, 1942. Включени са предимно статии, печатани в „Златорог” и вдъхновени от редактора. Вл. Василев веднага се отзовава с блестяща адмиративна рецензия: Златорог, 1942, № 4, с. 189 – 190.
11През 1937 г. Вл. Василев посещава Париж, командирован от СБП като делегат на Конгреса на ПЕН-клубовете.
12Списанието съществува благодарение на усилията на Вл. Василев. Той сам е и редактор, и коректор, и уредник. И все пак – едва свързва двата края на „Златорожието”. Хонорар почти не се плаща. Като покрие разноските на всяка книжка, той разпределя по 10-20 лв. за тези, които в момента имат най-голяма нужда. И никой от сътрудниците не прави въпрос за хонорар, защото знаят, че техният редактор не взема почти нищо, напротив, отказват се в негова полза. Но ето че на най-младия и най-безпаричен той сам настоява да даде хонорар и неведнъж му напомня да отиде да си го получи. В подобно по характера си писмо до друг млад критик, Петко Войников, Вл.Василев пише: 28 юни 1939 - „На Ви и хонорара /за цигари/. Тежко Ви, ако не спечелите на лотария, ами чакате на него. /Тряба да разпределям 1000 лв. хонорар на книжка между всички участници в нея./ Според традицията на „Златорог” първото участие на автора в списанието е „почетно” – т.е. редакцията прави „батакчилък”. /Чудя се и аз, какво да правя!/”- /Архив на А. Каменова,
непубликувано писмо./
13Тук са живеели Г. Константинов и семейството му, заедно с Лилиев. Сега това е ул. „Николай Лилиев”.
14Става дума за драмата на Владимир Полянов „Бащи и синове”, 1937.
15През 1938 г. Вл. Василев посещава Прага - 20 дни за запознаване с театрите. После Мюнхен, Белград, Виена – посещение за по няколко дни на театрални празненства.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Продължава
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Евелина Белчева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012