Ще разделя есента
с вас
и нещата, които излъчват
сияния -
балконът, залезната планина,

цветята, мекото слънце.
И бистротата на въздуха.
Още стои на балкона
летният чадър,
улавя вятъра
и неизразимото синьо,
още съществото ми
е пълно с топлина,
ще разделя есента с вас,
свраките подвикващи,
децата и улиците,
стотиците покриви,
над които прелитах,
луните и звездните пътища,
които вече мъчно съзирам.
И ще си оставя ъгълче,
за да седна.
Ето, давам ви
чупка мушкато,
две бисквитки с какао,
чаша вода.
Милостта се събуди
на разсъмване,
вдъхна хладкия въздух
и се засмя.
Тъй вървяхме заедно
до поляната,
до този септември,
до утрешната светлина,
ще разделя есента с вас,
трептяща от листи,
сякаш Йохан Себастиян Бах
свири по тях,
а звукът като бог се изправя
и разтваря вселената.
Всичко е от есента,
от гласа на самото мълчание,
от богатството на светове,
те бяха при мен и отминаха,
но не вярвайте -
ние сме заедно.
Така
ще разделя есента,
а може и лятото,
ще дам на Виолета
тополата -
да запази за вас
всички багри,
светлосенки, отблясъци...
И лекият вятър
да просветва очите ви.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Рада Александрова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012