Да можеше Васил Иванов Кунчев
да влезе днес в Народното събрание:

Подпира се на дървено бастунче,
прикрива с шалче белези от раните.
Присяда най-отзад. Огрява залата

с косите побелели и сините очи.
Облякъл е онази риза, бялата...
Над всички там със своя среден ръст стърчи.
Изважда молив от сако протрито,
оглежда се неловко и смутено.
“Пет лева съм похарчил за таксито” –
записва си в тефтерчето червено.
Поисква думата. За реплика и дуплика:
“Аз, байовци, дошъл съм от бесилка тука...
Да видя божем святата република.

А пътем да изхвърля и боклука.”