Слабостта напира в очите ми
само когато остана сама.
Извира болката чак от душата ми крехка –
притворство, наглост, лъжи, тъмнина...
Съдбата ми никак не е лека.

Пред другите се правя на силна жена –
не ми трябва рамо, нито опора.
Мога да върша толкова много неща,
със дявола даже мога да споря.
Плюя на всички изтънчени нещица,
хич не ме блазни успеха.
Някои казват, че съм мъжка жена =
по мъжки ругая, когато нямам утеха.
Не съм саможива –
понякога искам да бъда сама,
за да остане душата ми жива...