Коан

Светлото се изплаши от себе си
/след него няма по-светло/

Опрощение

Забравил за своя благ нрав
борът-утихнало безветрен
заби копие в небето.

Дали не се замечта прекалено
и забрави,че сънува.
Реката, която миеше корените му,
на свой ред се окъпа в небeто
Изтичайки във времето,
тя бе забравила да помечтае за своя вир.

В този вир, от своя страна,
се оглеждаха борът и небето
/стигнали по-дълбоко от самото дъно/
Много дълбоко-там където сънят
измива краката на действителността…
Най-действителната- за която мечтаеха и борът и реката.

Действителността,сама по себе си, няма никаква стойност. Бих казал дори,че тя не съществува. Става такава-съществуваща /тоест добиваща смисъл / само когато се превърне в изкуство /мечта или спомен/ осмислена повече от миг.

Преселих се във вечността приживе
                        Не ви го пожелавам
А истинското ми желание беше да бъда жив.

Не се получи, защото обичах поезията

                                          и Лао Дзъ.

Не знаех къде е живота

и отидох в пещерата да ям гъби и корени

И понеже не разбирам от компютри, политики

и смисли, 
                                           аз издялах на дървото,
на което щях да се обеся
                                        следната велика глупост:

ТОЛКОВА САМ И БЕЗСМИСЛЕН - ПОЧТИ БОГ

В този един-единствен миг
                  аз разбрах,че съм жив.

И знаех къде е живота ми.

А дървото на другия ден бе покосено от гръм.

Онзи който дири сянката своя

nай-нещастен е знам
                     онзи,който дири сянката своя
сам от себе си презрян,
                      като кон престарял
пуснат свободно да дири смъртта си.
                      и се моли на всяка тревица
да я срещне във вълк или мор.
                      Но не би!

Най нещастен е знам
който жив - след душата си тътри нозе
ката трън в петата враснал в плътта.
Той върви,но не знай на къде.
Тълпата го преследва-сенки, блудници
тялото упора дири-скелет без гръбнак.
Как държи се изправен-ще падне
                       Ще го догонят.
                                        Но не би!

Най-нещастен е знам,
оня който вижда в нощта
и уплашен търчи през полето.
Поспре ли,ще погледне сетния лъч във небето,
а БОГ ще го вземе в ръце..

Най-щастливи сме, когато изоставени и самотни,нас ни изпълва

                                                          чувството на безкрайна тъга.

Само животното живее във вечността.
Не само,че няма разчленена/вербална/ памет. То не желае да говори. Да назовеш един предмет - означава да го изгубиш.