Никой не докосва слънцето

 

Храмът. В сумрака
една със друга бъбрят свещи,
мирис на восък ,топло и светло.
Тук любовта застава на пътя,
тук се разголва душата
останала без име - търси вярата,
силата ...и с ореола на Бога

грейва друго слънце.

 

Прости ми –
нали си Любов?

 

 

дойде блага вест
...да разчистя душата -
пепелта да изхвърля
въглени да разгоря
да ме опари
да боли
и... да грейна

         

   
© E-LIT.INFO