Лирика

Ех, мили хора, ако искате ме разберете,
животът ми мина по кръчмите
и ме е страх от средата на двайсет и петте

ми години! Аз бях цвете невинно,
а днес съм потънала в мисли-гадини,
че всяко готино минало мина!

И - о, моя лирико –
диамантена, пръсната!
О, моя лирико –
лавина от лава откъсната, забързана –
ти твориш история, моя лирико -
...история, на възел вързана!

2006

Това е филм

Това е филм
във който силен дъжд облива
лицата на героите!
Аз героиня съм с намокрено лице
в пиесата на своето сърце.

Единствена

На континент, населен с милиони хора,
аз имам чувството, че съм единствена.
Наследството на героичните деди –
ми е ужасно безразлично.
Как да направя мост към тези,
с които си приличаме?

Прошепват отговора
банда млади главорези:
“Със себе си просто бъди,
...и всички ще те заобичат!”

Мила и потъващото шоу

Страх ме е, хора,

и ме е страх извънмерно,
че моето шоу модерно потъва, подобно на кораб,
в море уморително.

Нека тогава, да си поиграя
със вас предварително.

И да питам язвително: "Какво става след края му -
под почвата черна?"

Чувам, спорят долу
Дяволите нервно,
и измислят вдъхновено приказки неверни. Потни, чисто голи,
кряскат като бесни,

спорят шумно, спорят здраво:
трябва ли да съм известна,
щом със тях не бях любезна? И под LED-лампи в лилаво,
те осъждат без процес

мойто човешко право
вместо тях и вместо тех
да се радвам на успех! После, виж - закусват с Плява,

пийват “чашчица Абсент”

и за малко ме забравят,
че в конкурс без регламент
стихове броят в процент. И награди учредяват.
Но внезапно, разярени,

те за мене пак се сещат,
хем ме мразят, възмутени,
хем се чудят, удивени: трябва ли да ме превеждат?
Ех, гушави дяволи-пуяци!

Защо се разправяте?
Как се промуших
сред мръсните пушеци - няма как да узнаете!
Ако щете, крещете

под тръбите ръждясали.
ако щете, не спете,
с ръкави бършете очите, плачете с часове, от яд истерясали,
щом ви се занимава...

И пак се чудете:
какво означава Световната Слава

и как ли през Ада тя преминава?