На Ани
Oтива си снегът.
И белотата с него сякаш си отива.
Тя вече е водата от ръждясали олуци
и калта в краката.
И някак неуместно ми се стори
разтапящото слънце.
...Прииска ми се
да е студено още.
И бяло, бяло...
Но само миг.
Защото, отклонил се към поляната,
в калта съзрях кокичета.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012