На Ани

 

Oтива си снегът.
И белотата с него сякаш си отива.
Тя вече е водата от ръждясали олуци

и калта в краката.
И някак неуместно ми се стори
разтапящото слънце.
...Прииска ми се 
да е студено още.

И бяло, бяло...
Но само миг.
Защото, отклонил се към поляната,
в калта съзрях кокичета.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012

 

   
© E-LIT.INFO