Хоризонтът

Само морето познава
тежестта му -
под него,
   

                         прегърбено,
пренася водоустойчива материя
към алчността на плажовете.
Само първият вик
                                        сред светлината
с носталгия
                                         по околоплодните води
изпъват пъпната връв
и я превръщат
в негов двойник.
После хвърчилата,
колкото и да го дърпат
                                         към звездите,
успяват само да го прекъснат…

* * *

Като целувки на развратници
снежинките се стапят
по лицето ми.
А други хрупкат 
под обувките,
за да изваят силуета им.
Провисва вледенената им кръв
по хълбоците на автомобилите.
Прозрачните кинжали
прикриват крехкостта си
чрез проблясъци.
Но тази зима снежните човеци
ще тържествуват дълго.

Дългият предизборен валеж

Дъждът излива своята прозрачна проповед
по плочките на опустелия площад.
Край стълбищата на Централна поща
разцветки от плакатите самоотвержено кървят.
След преход цяло поколение
забравихме димящите средпътни гуми.
Забравихме да сочим с омерзение
онаследените лъжливи думи.
И те разтварят пипалцата си
в разхвърлените като жребий локви.
Соцхристиянските остатъци
подгизват сред евросъюзни квоти.
Бог праща тези милиарди капки –
сълзи на цялото небесно войнство.
Но сухи са vip-следствените папки
и магистратското достойнство.
Двуметровите бюлетини
нагънати кротуват из чувалите.
Ти помниш ли безинтернетните години,
когато пазехме от влага сеновалите?
Когато от едно едно избирахме
и ни докладваха за всяко отклонение ...
Когато мятахме като на сухо риби
солта на нашето безпенсионно поколение.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Дъждът пореден ден безлюдния площад фугира.
Когато спре, ще подменят изгнилите плакати.
Ще подменят на прехода псалтира
и пак махалото ще се заклати ...