***

„Заобичай ме, тъга!” –
заклинанието светло,
от което като феникс се завръща
към живота моята усмивка.

 

***

Без уютните неистини
зъзна като дървесата ноемврийски.

 

***

Прошката - и първа,
и последна (не)възможност.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2011 

                     

   
© E-LIT.INFO