***
„Заобичай ме, тъга!” –
заклинанието светло,
от което като феникс се завръща
към живота моята усмивка.
***
Без уютните неистини
зъзна като дървесата ноемврийски.
***
Прошката - и първа,
и последна (не)възможност.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2011