Надпис
...защото
бягството от думите е лесно
а как ще се спасим от онова
което премълчаваме
Образование свише
Господ си има друга граматика.
В края на нашите приказки
слага кръстчета вместо точки,
слага кръстчета вместо подпис.
Господ, на ухо ти го казвам,
си има друга грамотност.
Край Босфора
А. Илкову, И.Теофилову
Това, разбира се, не е стихотворение
за пътешествие,
не е „Италия” на Вазов, не е Величков...
Това са българи, които преминават Босфора.
Това е Ladies and Gentlemen,
we arrive in Bosphorus!
Това е Който носи мъжко сърце и българско име.
Това е патосът на нашата ирония,
покашлянето ни преди запяване.
Това е Босфора най-сетне!
Те пеят... Шум се вдига,
там лъскат саби на джамии, щитове,
там видиш ли я де се мержелее
Светата наша София,
тук долу към брега – сараите,
а татък, на отсрещний бряг, е Азия.
Те пеят...първи път видели бреговете,
но слушали за тях, но чели,
тъй както се чете през сълзи
несбъднатото вчера.
Те пеят...там на палубата горе
привързани със шалове, с ушанки,
под блъскащия вятър, малко смешни
между европата и азия.
Опитват да се смеят с неудобството
на хванатите в неуместен патос
и те се смеят, снимат се, приличат
досущ на другите, но пеят...
И всеки е открехнал градинарското
сандъче с лъскавите копчета, с кокардите
на туленото в тъмното недавно.
О, те са симпатични, българите!
Зад нас остава Босфора, пред нас
е черното море
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове.
Прозорец
Една пчела пълзи
по цялото небе
----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Георги Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2011