ПРИВЕЧЕР

Заспива плажа,
уморен от груби ласки
и човешки вой.

Замира погледа ранен
на гларус.
Вълни забързани вещаят
пълнолуние.
А кораби, завързани,
очакват своя жребий.

1988

***

Отлитат мойте птици в четири посоки.
Раздират ризата ми прашна.
На чувството се доверявам –
със първата на юг поемам.

На изток моето сърце ме тегли
да взема изгрева и красотата му.
На запад мъдростта ме води –
презряло жито да пресея.

А в мене разумът космичен
спокойствие за мисли търси –
и северна посока вземам.

Отвъд, през времето се взирам.
Да бъде то за мене съдник:
със ситно сито да пресее
изпепелените надежди
и в пепелта да изрисува
крилата на едничка птица.

2000