Слънцето не се усмихва.
Пада утринна мъгла.
Самотните брези притихват
и заронват сълза по сълза.
Цветята непрестанно вехнат,
лица опрели сред пръстта,
красотата им бързо изчезва,
зората не гали техните чела.
Лястовиците кичат жици
и свиват се в голям кръг,
те сякаш нижат броеници
за дългия чакан южен път.
Няма пеперуди да се нареждат
в танц с вихъра над поля
и през крила да прецеждат
бляскави капки роса.
Природата сега е тъжна,
навярно нещо я боли
и я кара да заплаче
за миналите летни дни...