Времето

Строя къща и обор. Засявам житна нива.
Садя цветна градина с бръмбари, пчели,
пеперуди и небе. Всичко правя за дълго.
Тайно мисля: завинаги. Трае само години.

Усилие

Поставил съм на рафта цвете откъснато с дълга дръжка.
Отдалече изглежда свежо, току що е разцъфнало. И три
бели и гладки камъчета, подредени от двете му страни.
С тях подпирам илюзията, за да не сe наклони прекалено.

Неочаквано

Морето има цвят на едра риба.
Изплувала от тъмно и дълбоко.
Покрита със зелени водорасли –
не помръдва в края на шосето.
След завоя вече се отдалечава.

Тлеене

Дано всичко остане, каквото е сега. Хората наоколо - отиват някъде,
Или разговарят – искат да отидат. В далечината – тополи, улица, небе.
Преглътнал съм отдавна всичко – случило се е до край каквото трябва.
Смея се, въздъхвам с облекчение, а усещането тлее и изчезва дълго.

Кафе

Всичко е просто – лягам да спя.
Утре ще се събудя – ще пия кафе.
Още по-просто – няма да се събудя.
Ще пропусна сутрешното кафе.

---------------------------------------------------------------------------------------

© Палми Ранчев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012