***

Бардът гледа в късната си есен
бременната бъчва ще роди ли
песента, която не умира...

точи мислено зъби на хляба.

Водата няма накъде да иде

Щом в дюнята повярва бедуинът,
че тя е гръд на цялата пустиня.

*

Вгледан в недалечна воденица,
гладният на мелничния камък.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Николай Кънчев, "Вятърът отнася мойта шапка", "Литературен форум", 1993