Невнимание

Лошо се държах вчера в космоса.
Преживях цяло денонощие,
без да питам за нищо,
без на нищо да се удивлявам.

Вършех дейности всекидневни,
сякаш това беше всичко,
което трябва да върша.

Вдишвай, издишвай, крачка след крачка, шетня,
но без мисъл, стигаща по-далече
от всекидневните ми задължения.

Светът можеше да се възприема като полудял,
а аз го възприемах като обикновена облага.

Не питах: как - и защо -
и откъде се е пръкнал такъв,
и за какво са му толкоз подвижни подробности.

Бях като гвоздей, плитко в стената забит,
или като…
(тук не намерих сравнение).

Една след друга настъпваха разни промени
дори в ограниченото поле на едно мигване.

На по-младата маса, от ръка с ден по-млада,
беше вчерашният хляб по-иначе рязан.

Облаците - необичайни и дъждът - необичаен,
защото валеше с други капки.

Земята се завъртя около своята ос,
но вече в напуснатото завинаги пространство.

Това продължи цели 24 часа.
1440 минути за различни възможности.
86 400 секунди за вглеждане.

Космическият savoir-vivr,
макар че нищо не казва за нас,
все пак нещо от нас изисква:
малко внимание,
няколко изречения от Паскал
и удивено участие в тази игра
с правила неизвестни.

Локва

От детството помня добре този страх.
Не стъпвам в локви,
особено в пресните, след дъжд.
Може някоя да е без дъно,
макар да прилича на другите.

Ще стъпя и в миг ще пропадна,
ще литна надолу
и все по-надолу,
към отразените облаци,
а може би още по-дълбоко.

После локвата ще изсъхне,
ще се затвори над мене,
а аз ще остана - къде ли? - заключена
с недостигнал до горе вик.

Едва по-късно разбрах:
не всички лоши премеждия
се подчиняват на световните правила.
Дори да поискат,
не биха могли да се случат.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Превод от полски: Иван Вълев

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Вислава Шимборска
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012