ÖNDEYİŞ YERİNE

İlk rubaimi ne zaman ve kaç yaşında yazdığımı bugün anımsamıyorum bile. Bu yüzden de bu soruya en uygun yanıtın “şiir yazmaya başladığım günden beri”olması gerektiğini düşünüyorum. Oysa 60 küsur yıldan beri şiirе kölelik yapıyorum ben. Ve bu hiç de azımsanmayacak süre içinde Türk şiirinin çok yönlü gelişimini çok yakından ve titizlikle izlediğimi açıkça söyleyebilirim. İlk zamanlarda bile bu izleme, bilgi sahibi olma anlamında bir gözlemlemeden ibaret değildi sadece, çünkü en çok sevdiğim şairleri salt okumakla yetinmiyor, onların şiirlerinden müthiş esinleniyor ve – şiir yazma serüvenine henüz yeni başlamış her çömez gibi – onlara öykünerek kendi dizelerimi döktürüyordum. Kısacası çağdaşım olarak gördüğüm Nâzım Hikmet'e, Dağlarca’ya, Attila İlhan’a, Cemal Süreya’ya ve daha nicelerine gelene kadar sıkı bir “hazırlık” sürecinden geçtim. Daha üniversiteye gitmeden ve işinin ehli uzman hocalarımdan değer verdiğim gerekli edebiyat (özellikle de şiir sanatı) bilgilerini almadan çok önce, kendi yöntemlerimle kеndi kendimi yetiştirme süreciydi o süreç. Halk şiiri ürünlerinden başlayarak, Divan şiiri, Tanzimat şiiri, Yeni şiir, Garipçiler, İkinci Yeni vb. derken, hatta postmodern şiiri araştırdığımı da söyleyebilirim. Onlardan kendi dünyama en yakın olanları, söylem ve biçim yönünden beni en çok etkileyenleri okumaya özen gösterdim sürekli. Ta ki etkilenmelerden silkinip kendi şiir laboratuvarımı oluşturana kadar.

ВМЕСТО ПРЕДИСЛОВИЕ

Кога бях написал първото си рубаи дори не помня вече. И мисля, че най-приемливият отговор на този нъпрос в случая ще бъде: „Откакто започнах да пиша стихове.“ А аз повече от шейсет години насам робувам на поезията. Смея да кажа, че през този достатъчно дълъг период имах възможността да се запозная по-отблизо и по-внимателно с цялостното развитие на турската поезия. Този мой интерес, дори в началния период, не се ограничаваше единствено с обикновено изучаване със цел да трупам само знания, защото аз, както всички новоизлюпени поети, освен че четях жадно стиховете на обожаваните от мен автори, вдъхновявайки се от тях съчинявах първите си стихове, моделирани по тяхно подобие. Накратко казано, докато проникна във поетичния свят на моите съвременници Назъм Хикмет, Дагларджа, Аттила Илхан, Джемал Сюрейя и др. трябваше да премина през един подготвителен период. За мен този период беше едно изпитание, преди постъпването ми в университета и преди да чуя пръвите лекции за поeтичното изкуство. Отпосле, когато се запознах по-задълбочено с народната (фолклор), диванската, танзиматската и съвременната поезия с всички нейни течения, разбрах значението на тази подготовка. Стремях се да чета поетите, които ми допадаха най-много и упорито се учих от тях, докато си изградя своята собствена поетична лаборатория.
Türk şiirinin gelişim seyrini izlerken onun (özellikle de Divan şiirinin) Fars şiirinden ne denli etkilendiğine tanıklık ettim elbet. Bu şiirin Fuzuli, Taşlıcalı Yahya, Bakî, Nefâ, Nabî, Nedim, Şayh Galip gibi en ünlü temsilcilerinin Rudekî, Firdevsi, Ömer Hayyam, Nizamî-i Gencevi, Sâdî-i Şirazî, Hâfız-ı Şirazî vb. dünyaca tanınan büyük dehalarından derinden erkilendiklerini ve zamanla Acem ustalarını aratmayacak güzellikte dizeler bıraktıklarını gördükçe, hem sevindim, hem de gururlandım. Her zaman çok yakından tanımaya çalıştığım Fars şairleri arasında beni en çok etkileyenin Ömer Hayyam olduğunu her fırsatta dile getirmişimdir. Onun rubaileri benim sanat dünyamda silinmez izler bırakmıştır çünkü. Biçim olarak nazıım türlerinin en kısalarından biri olan, duygu yoğunluğu ve düşünce derinliğiyle dikkat çeken, uyak düzenin sabitliği yönüyle kolay ezberlenme özelliği taşıyan bu şiir türü, beni adeta büyülercesine etkilemiş ve yaşamım boyunca yaratıcılığımda en sık başvurduğum biçimlerden biri olmuştur. Bu türe olan hayranlığımın en belirleyici nedenlerinden biri de Ömer Hayyam gibi büyük bir ustanın poetikasındaki o kuyumcu titizliği olsa gerek diye düşünüyorum. Az, ancak büyük bir özenle seçilmiş en isabetli sözcüklerle, insanı uçsuz bucaksız düşünce umannın gizemli dünyasına daldıran Hayyam’ın rubailerininin Türkçesiyle, Sabahattin Eyuboğlu başta olmak üzere, birçok seçkin çevirmen sayesinde tanıştım. Uzun yıllardan beri aralıksız olarak yaptığım çevirmenlikten gelen deneyimime dayanarak, en başarılı bir çeviri bile güzel bir şiirin aslının yerini tutamayacağı gerçeğini, ısrarla iddia etmeme rağmen, Hayyam’ın rubailerinden çeviri yoluyla da olsa aldığım o büyük tadı düşündükçe, orijinallerinin güzelliğini hayal etmekte bile zorlandım her zaman. Bu olağanüstü duyguların kamçılaması sonucu olsa gerek büyük ustaya atfen yazmış olduğum bir rubaimde şöyle demiştim:

По време на моите наблюдения особено се впечатлих от силното влияния на персийската поезия върху турските дивански поети. Убедих се, че това е едно изключително благородно влияние, оказано от такива колоси като Рудаки, Фирдуси, Низами Ганджеви, Саади, Хафез и др. върху турските дивански поети Фузули, Ташлъджалъ Яхя, Баки, Нефи, Наби, Недим и Шейх Галип, които не отстъпват на своите чудесни персийски учители. Когато съм говорил за персийската поезия, винаги съм подчертавал, че поетът Омар Хайям е от особена важнаст за мен, тъй като неговите рубаи са оставили незаличими следи в моята творческа биографоия. Този жанр, познат като един от най-кратките поетични форми, който впечатлява с голяма емоционална концентрация и мисловна дълбочина и лесно се запаметява, благодарение на стабилната си схема на римуване, беше най-често използван от моя милост. Причината за това си го обяснявам с магията на поетическото майсторство на Хайям, който се проявава особено в неговата поетика. Той с пестеливи, но умело подбрани най-точни думи, успява да отнесе човешката мисъл към тайнствените светове на познанието. Тези рубаи, с които се запознах чрез преводите на редица поети, начело със Сабахаттин Еюбоглу, винаги бяха като факли, осветляващи ярко моя твърчески път. Аз, разчитайки на дългогодишния си опит на преводач, винаги съм твърдял, че и най-успешният превод не може да замени оригинала на едно хубаво стихотворение, но въпреки това винаги съм изпитвал голяма наслада от рубаи на Хайям дори и в превод, но изяществото, което излъчваха в оригинал не можех да си представям дори. Може би под влиянието на тези силни чувства преди години се престраших да напиша следното рубаи, посветено на него:
“rubaidir gerçek şiir, gerçek ilham söylerse, zarafeti yakalarsa, nükteyi tam söylerse; nice şair anlayacak bir gün belki sırrını mezarından çıkıp yine ömer hayyam söylerse.“
101 Rubai adlı bu kitabım, bana bir kez daha büyük şair ve düşünür Ömer Hayyam’ı yeniden anma ve ona olan sonsuz sevgi ve minnet duygularımı ifade etme fırsatı verdiği için kendimi çok mutlu hissediyorum.
Ahmet Emin Atasoy

„ рубаи е изящество, когато е писано с вдъхновение,
то е на словото и мъдростта чудното въплащение;
много поети ще разберат тайнага му може би, само
ако възкръсне Хайям и покаже пак своето умение.“

Искам да кажа, че се чувсвам много щастлив от факта, че стихосбирката „101 рубаи“ стана прекрасен повод да говоря за великия поет-философ Омар Хайям и да сведа глава пред него с голяма почит и благодарност.

***

yaşamak bir sınavdır, sen – sürekli sınanan,
bir şeyler yapmalısın nefes aldığın her an;
zira kim bilir senin dünyadan geçtiğini
adını yaşatacak bir şeyler bırakmazsan!

***

salt zirveleri aşmakla kanıtlayabilirisin kendini,
bil ki azmindir doruğa çıkaracak olan seni;
başkasına güvenerek başka zirveye özenme,
sürekli kendin belirle, kendin aş kendi zirveni!

***
uzaklaşmak bu gece her şeyden ve herkesten
huzuru tatmak için alınan her nefesten
rakının büyüsünde ölürken yudum yudum
bir şarkıyla dirilmek Hamiyet Yüceses’ten.

***
животът е експеримент, а ти винаги в изпитание,
все трябва да се трудиш, докато си под това небе;
иначе кой ще забележи, че и ти си живял някога,
ако не оставиш нещо, което да напомни за тебе.

***
само като покорител можеш да се докажеш, знам,
но върховете изискват решителност, смелост, плам…
не разчитай на друг, не изкачвай чужд връх, винаги
ти сам избери собствения си връх и го покорявай сам!

***
искам да избягам от всичко и от всички днес,
за да усетя насладата далеч от всякакъв стрес,
умирайки от аромата на ракията чудотворна
и възкръсвайки с песните на Хамиет Юджесес*.

-----------------------
* Прочута изпълнителка на турска класическа музика.

***
пълнолунието устройва засада на небето безпричинно
и налива магия във виното ни, действаща приспивно,
сега ние сме обхванати от странно опиянение, което
не се знае дали е от пълнолунието или от самото вино.

***
добротата щом ни е свята, за доброта да умрем,
ако пък изберем лудостта, за лудостта да умрем;
знам, че смъртта е неизбежа, но изборът е наш:
щом ще умрем прегърати, за любовта да умрем.

***
в звездната самота, прегърнат с копнението ти бяло,
иска ми се яко да се напия със това сърце полудяло;
да почувствам ежесекундно като изпитата ракия
до мозъка на костите си горещината на твоето тяло.

***
ben aşkın denizinde, sen düşsel bir yerdesin,
koşup gelirdim sana bir bilseydim nerdesin
son kez söylemek için o şarkıyı birlikte:
“bir ihtimal daha var o da ölmek mi dersin?”

***
kıskacından kurtulup yaşlanmış duyguların
demir atmak gölüne sevişen kuğuların;
genç bir salkımsöğüdün saçlarına dönüşüp
aşklarını toplamak aynasından suların.

***
süzüldün de aşkımın bilinmez göklerinden,
deprem gibi oynattın yürеğimi yerinden;
melek mi, tanrıça mı, söyle nesin güzelim?
kendine taptırarak dinden ettin beni sen.

***
аз съм в любовно море, а ти си в друг кръговрат,
не знам как да дойда при теб, по кой звезден път,
за да изпеем задружно онази песен на висок глас:
„има ли вероятност да избягаме чакаща ни смърт?“

***
желая да се отърва от клещите на старостта позната
и да гледам влюбените лебеди във вечерната позлата;
превръщайки се тутакси в косите на влюбена върба
да събера любовни ласки от повърхността на водата.

***
ти щом се появи от небето на любовта свята,
сърдечните ми удари сякаш си изгубиха мярата;
богиня ли си ти или ангел, о създание неземно?
защото откакто те боготворих, изгубих си вярата.

------------------------------------------------------------------------------------

 Ахмет Емин Атасой, автор и преводач, изд. Медяй китабеви, Бурса, ISBN:078-605-72014-3-0.

-----------------------------------------------------------------------

© Ахмет Емин Атасой/Ahmet Emin Atasoy
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023