Според древните гърци хаосът стои в основата на всичко.

Хаосът е първично празно пространство, което след това

започва да се изпълва с материя, нещо само по себе си

живо и пораждащо живота и света; мястото, където са

събрани източниците на живот, но не и той самият.

От Хаоса произлизат мракът и нощта.

Теория на хаоса е математически апарат, опериращ

поведението на някои нелинейни динамични системи

и описващ явление, известно като „чувствителност към

началните условия“...

 

РОДЕНИ БЕЗ ЦЕЛ

 

…началото се подготвя от телевизионни интервюта,

реклами, слухове, неочаквано високи хонорари, публични

събирания, крясъци, лицемерни клетви, аплодисменти…

 

Точно в разгара на играта Кюнеца запита:

- Оли, ти имаш ли определени способности?

- Не те разбрах.

- Способности в някаква област?

Приятелят му, едър, с леко увиснали гърди и закръглен корем, беше покрил с разперените си лакти половината игрална маса, и в момента се колебаеше за следващите си действия. Можеше да шутира без подготовка, с максимална сила, потърсил коридор към отсрещната врата, или да продължи разиграването.

- Имаш ли други умения, освен?...

- Разсейваш ме! Не виждаш ли, че съм на ход.

- Добре де, по друг начин ще ти задам същия въпрос. Смяташ ли, че природата се е погрижила за тебе, та да се развиваш в определена посока.

Оли за миг се поколеба дали приказките на приятеля му не са своеобразен финт, лъжливо действие, за да притъпи вниманието му. Но Боби Кюнеца, висок, слаб и равен като лента, едва ли имаше нужда от подобни тъпотии. В джагата отдавна беше обявен за Играча, Най-големия, Гиганта. Затова той продължи със сравнително предвидим пас.

- Какво очакваш да отговоря?

- Мисля, че повечето хора са без определени таланти. Не са родени с цел. С идея. Стават само за обща работа. Изкарват по някой лев и преживяват отредените им петдесет-шейсет-седемдесет години.

Оли или Олигофрена, както бе целият му прякор, пропусна топчето в средата на своята част от игралното поле; отклони го към левия борд, за да загуби част от енергията си, преди да попадне в основния му бранител.

- И какво от това?

- Отчайващо е!

- Хич не ми пука. За себе си искам само да играя по цял ден. И да те бия поне веднъж. Ама яко. Иначе останалите тук си ги мачкам наред.

- Добре де, нямаш ли желание да си хирург например. Има хирурзи, специалисти по операциите на ръка. Всичко знаят за костици, нерви, кръвоносни съдове... И ако, да речем, се взриви в ръцете ти бомба, този лекар...

- Майната им на лекарите!

Двамата, приведени над игралната маса, размениха няколко последователни удара с невероятна сила, и така допълниха каквото не успяха да си кажат с думи. После Оли вдигна поглед, завъртя глава и продължи:

- Знам един бомбаджия. Взривът му отнесъл ръката до китката. Ама нищо не са му възстановили. Прилича на онези кучета от филмчето за Крюела де Вил.

- Далматинците.

- Точно. Само да му видиш физиономията.

След поредната реализирана точка Оли извади топчето и докато го движеше между пръстите си, кръглото му като паница лице стана по-кръгло от доволна усмивка. Раздвижи полегатите си рамена, след тях се задвижиха и гърдите, и коремът му. Чувстваше се повече от доволен. Искаше му се да разбере как Боби приема резултата. Не успя да срещне погледа на приятеля си, макар да имаше желание.

- За осемнайсет години и половина се научих само да играя на джагите. Нищо друго. Успявам да изкарвам по някой лев оттук-оттам, и толкова.

- Ама поне си най-добрият. Може и световен шампион да станеш.

- Има ли световни в тази игра ?

- Защо да няма? Щом има по плюене на дъвка.

Едрото тяло на Оли отново се разля над половината маса. По очертаното петолиние на челото му се появиха стъклени капчици пот. Последва подаване, още едно, нов силен удар – и гол. Той избърса с ръкава на суичъра потеклите струйки пот по лицето си и възбуден продължи с обичайните коментари:

- Точно сега Костов, покровител на всички демократични идиоти, както и на интелигентните гепачи, подава на Мозер… На леля си Мозер…

- Стига де!

- После на оная… Тая гадна комсомолка!...

- Олигофрен, престани с твойте тъпотии!

- Тогава отново се намесва министър-председателят на министър-председателите… - продължи Оли, без да му обръща внимание. - Чакал е да го приемат в бекапето и седесето… Ама много търпеливо… И не е никакво ченге... Защото е от най-специалните... И затова гол!... Го-о-о-л!...

Правеше четвърта поредна точка. Този път беше тръгнал от дъното на игралното поле, после с финт и два светкавични паса се пренесе далеко напред. Накрая трябваше само с кратко движение да увеличи резултата.

- Костов, същият, със сините джуки… Подава на мекия задник Бакърджиев… Ще взривяват Мавзолея!... С онзи вътре…. Как се казваше?…

- Млъкни, ти казах!

- Не те чувам. Никого не чувам, когато ми върви. Гол, гол!...

Боби отново не успя да посрещне топчето. Видя го, знаеше какво да направи и закъсня за част от секундата. Чувстваше се безпомощен и объркан. Ръцете му се движеха без връзка една с друга. И нещо ставаше с времето. Секундите, минутите като насекоми бръмчаха над главата му; движеха се, удряха се една в друга, разпиляваха се в безпорядък; после се носеха над двамата. Срещу него Оли смръщи вежди и му направи знак с поглед: вероятно зад гърба му имаше някой по-специален. Не бързаше да погледне натам. Накрая видя майка си. Стоеше до външната врата и се оглеждаше с гримаса на сдържано отвращение, вероятно заради шума и кълбата цигарен дим. Обърна се и тръгна към нея. Оли го настигна и го дръпна за рамото.

- Какво искаш?

- Кюнчо, петдесет стотинки.

- Играта още не е свършила.

Освободи се с рязко движение на лакътя. Отиде до стола, върху който се намираше якето му. Хвана го отстрани с две ръце и така го вдигна от стола. Тежеше. Във вътрешния ляв джоб имаше бойна граната. Купи я от един военен. Очаквал да го уволнят, защото всичко отивало по дяволите, цялата страна, не само войската, и разпродаваше каквото успее да завлече от поделението. Освен бомбата му предложи и офицерски маузер от Втората световна, с дълга цев. Ама за пистолета искаше баща си и майка си; и плащането в долари. Сега, докато обличаше якето, докосна с длан гранатата и почти изличи спомена от доскорошната игра. Загуби, какво толкова. След безброй победи, има право и на това удоволствие. Само дето зад гърба му Оли дишаше тежко. Майка му извади обло розово портмоне от чантата си, порови с два пръста. Подаде му монета от петдесет стотинки. Обърна се с гръб, когато Оли взе стотинките. После с нея излязоха пред джагата и той я попита:

- Не си ли на работа?

- Затвориха салона.

- Ще се преместиш другаде. Ти си лесна.

- Малинов отказа да ми плати – каза след няколко крачки тя. - Имала съм била две сериозни глоби.

- Какви глоби сънува скапанякът?  

- Ами, измисля си! Влиза, стои, оглежда. После се оказва, че е глобил някоя...

- Добре, всичко е ясно. Тръгвай си!

Майка му наведе глава и за момент спря на място. Боби продължи без да се обръща. Почти веднага тя побърза да го настигне.

- Обясни му... За наема, сметките… Нали каза, че познаваш дъщеря му.

- Тя е от първия брак. И само се запознахме.

- Може пък да му стане неудобно.

- На тези не им става неудобно. Не знаеш ли? Хайде, прибирай се!

Изчака, докато майка му стигна далечния ъгъл на улицата, и той също тръгна. Не мислеше нито за случилото се, нито за неуспешната игра. Виждаше Милена. Вероятно заради напомнянето на майка му, че се познават. Седнала на леглото или легнала настрана, подпряна на едната си ръка. Спомни си как целува гърдите й, смуче ги. Щом ръцете му стигнеха кръста, тя го хващаше за китките. И ги преместваше по-нагоре. Не трябва да искам прекалено много, казваше си тогава. Или трябваше да поиска? После, когато окончателно се разбра, че няма да стигнат до края и се чудеха кой първи да излезе от стаята, Боби предложи да остане или въобще да не излиза. Нека всички решат, че не съм издържал близостта с невероятните ти цици, каза той. Подиграваш ли ми се? В какъв смисъл? Заради гърдите. Ако искаш да съм честен, повече от невероятни са. И ще ги сънувам. Предупредих те да не ми се!...

Стисна юмруци, видял познатите постройки: трите празни офиса, построени преди повече от година, които се предлагаха под наем. До тях беше администрацията, там се намираше неговият кабинет. В далечния край на двора бяха магазините за храна и фалшиви парфюми, до тях се виждаше фризьорският салон. Високо над сградите се мъдреше метално скеле с надпис: ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС МАЛИНОВ.

 

 

--------------------------------------------------------------------------------------------------

Ранчев, П. Хаосът в играта на джаги, Жанет-45, Пловдив, 2022, с. 476, ISBN:9786191867684.

--------------------------------------------------------------------------------------------------

© Палми Ранчев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023

   
© E-LIT.INFO