Излекувай моите противоречия…
Никакви лекарства не помагат –
с дланите си го стори.
После ще опитам да обезболя
твоите страдания.
Виждам –
все тъй тъжни
и невярващи са твоите очи,
Мислиш си, че няма да успея.
Да, безсилен съм – едва ли
ще понамалиш цигарите.-
И почти е невъзможно
самотата да отместя –
цяла планина е тя…
Въпреки това,
с нещо съкровено
ще възвърна
в теб живота.
Знам – онази,
най-блажената усмивка – е
все тъй недокосната от времето.
Като плахо птиче
я задръж в дланта.
Пърхаща и подмладена,
разпери криле – и полети…

----------------------------------------------------------------------------------------------------

© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016