Обикаляме около катедралата „Александър Невски“, търсим място, откъдето се чува и вижда по-добре. Поставили са двойни ограждения около храма и наоколо е пълно с хора. Някои си седят по тревата – последният ден на август е, времето е чудесно, други са се хванали за металните решетки – не искат да пропуснат нито звук, записват видео, искат максимално да се доближат до събитието, да го съхранят за повече време. Вътре, между решетките, също е пълно с хора. Билетите са скъпи, по 200 или 300 лева, не всеки може да си го позволи. Но и отвън е приятно да ги слушаш – Пласидо Доминго и Соня Йончева. Поставени са големи екрани отстрани на сцената, така че можем да гледаме концерта и ние, хората зад загражденията. Той е белокос, с миловидно и благородно лице, музиката е оставила на лицето му своя отпечатък; красив е този възрастен мъж. А тя просто пленява. Закръгленка е, но ù отива, много женствена и всеки миг готова да се засмее. Носи синя рокля с голямо деколте, челото ù е високо, косата – сресана красиво назад. Жена, която е открила таланта си и го раздава на хората, щастлива жена - защото прави това, което обича. Любимка на мнозина. Любувам ù се и аз като всички около мен. Не мога да се сетя обаче на кого ми прилича… По едно време ми просветва – ами да, на Даринка!
Рано тази сутрин се прибрах в София от моето родно село, недалеч от Разград; пътувах с нощния влак. Даринка е на средна възраст, тя по цял ден ходи из селото. Живее с родителите си, пенсионери, има и тя пенсия поради заболяване. Очевидно пенсията не ù стига, защото проси на улицата дребни пари за кафе и цигари. Хората я познават, жалят я, дават ù нещичко. Майка ми също винаги съчувства на страдащите селски души. Преди месец Даринка ме срещна пред магазина и ми поиска 10 лева. Дадох ù, като си помислих за какви ли не глупости бих ги похарчила. Но вчера тя отново ме срещна и този път ми поиска 30 лева. Отказах ù. „Е че много си е вдигнала тарифата“, коментира по-късно брат ми, който ù е съученик. За да я защити, майка ми ни разказа какъв слух из селото. Като млада Даринка била подмамена и насилена от свой възрастен съсед. После баща ù много я бил. След тези преживявания тръгнала така да ходи из селото.
Вчера вечерта някой позвъни на вратата. Майка ми отиде да отвори – Даринка била. Пак искала тридесет лева, майка ù отказала, но ù дала левче за кафе. „Не си ли пила кафе?“, попитала я майка ми. „Пила съм, но нямам какво да правя.“ Майка ми я попитала какво е правила целия ден. „А, какво, отвърнала Даринка, от пейка на пейка. Не ми се седи у дома. Скучно ми е“.
През нощта, във влака, кой знае защо, все си мислех за тази женица. А сега, гледайки красивата Соня, осъзнах, че двете много си приличат. Ако на някого му хрумне да помогне на момичето от село да махне от себе си развлечените дрехи, да я гримира, среше, да ù облече ей такава блестяща рокля с голи рамене – та те просто биха били като две капки вода. Дали и Даринка няма свой особен талант? Възможно е. Нашите таланти на соц деца от село често оставаха неизявени. Спомням си как се правех, че свиря на пиано върху нашата бяла готварска печка и как поисках да ми купят пиано. Купиха ми акордеон – с парите, събрани от Нова година, майка ми ме заведе на един-единствен урок – и това беше. Нямаше кой да се занимава с мен, да ме води, да ме взема. Брат ми пък, след студентските си години, си купи електрическо пиано и няколко школи, но също не просвири. Може би и Даринка носеше душа на артист, жадна, незадоволена душа, преливаща от копнежи. Може би затова не можеше като другите от селото да хваща автобуса сутрин за работа, да се кротва вечер пред телевизора, да се радва на чушките и доматите в двора. Да обсъжда с другите женици от своята улица селските събития – и това да ù стига. Сигурно затова водеше такъв живот – от пейка на пейка, по цял ден сред хората, да има време да обмисля важните житейски казуси; да иска левче, два - или повече – само и единствено за да усети човешката обич; да даде възможност на всекиго да бъде щедър и милостив…
Концертът свърши, ръкопляскахме дълго и възторжено - и тия в огражденията, и ние отвън. Хората не бързаха да си тръгват, благодарни за преживените мигове красота. Соня сияеше, цялата обич и отдаденост, говореше на публиката, приемаше цветя, махаше със закръглената си, красива ръка.
С един скок се озовах до най-близкия вход и опитах да се промъкна между охранителите. Единият блееше наистина, но другият показа бърза реакция, изви ми ръката и ме сграбчи за врата.
„Къде, бе, госпожо?“, кресна в ухото ми той.
„Трябва да вляза веднага – задъхах се аз, бързо! Соня Йончева има двойничка, Даринка, от моето село, трябва да ù кажа!“.
Забелязах как двамата се спогледаха и леко си кимнаха.
„Аха!“, рече другият, а първият пусна врата ми и ме прегърна през раменете, но тази прегръдка се усещаше по-скоро като хватка. „Ясно… Колега, ще ù се обадиш ли на Соня?“
„Веднага!“, откликна колегата му и набра 112.
„Пуснете ме!“, затеглих се аз, „Пуснете ме, вече не искам да говоря със Соня, пошегувах се...“
„Сега, ей сегичка те пускам“, благо отвърна първият мъж и се усмихна широко, но затегна менгемето на прегръдката си. Другарят му откачи от кръста си белезниците…
Всичко това, разбира се, се случи само в мисълта ми. Вие какво си помислихте? Не, горчивият опит ме е научил да не се намесвам там, където танцува самата съдба. Подобни експерименти не завършват добре.
Кой знае – може би някъде някога двете щяха да се срещнат, да се разпознаят. Соня да покани Дара в своя богат и успешен живот и от това красотата ù още повече да засияе. Дара да блесне с таланта си, да зарадва света. Кой знае. Ако не в този живот – то в следващия може би и Даринка ще се смее щастлива и обичана от сцената, ще раздава щедро богатствата на сърцето си. Няма да ходи по цял ден от пейка на пейка, да моли всеки срещнат за пари за едно кафе.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Пенева, Ц. Истории по пътя, Потайниче, София, 2023, с. 96, ISBN:9786197636680.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
© Ценка Пенева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023