Главният герой на тази приказка е Рики. Той е катерица, даже не е сигурно момче ли е, или момиче. Но един приятел, който ми беше на гости от София така го нарече. Та ще става дума за момче, пък вие ще решите каква е принадлежността му от Бога.

Рики е наш съсед. Живее някъде над нас. Само да уточня, че това над нас е нашия покрив, защото ние сме на горния, втория етаж на нашето малко блокче, с един вход, което в нашенско по-скоро биха го обозначили в разговорната си реч като кооперация.

Всяка сутрин и всяка вечер пътя му минава над главите ни, с кратка спирка на живописния ни балкон, затиснат от всякъде от гъстите вълни на клоните на няколко кучешки дървета - така са известни тук, засяти от фирмата-контрактор, която се грижи за района в нашето каре; той да бъде подстриган, засят с тучна зелена тревица, с обрани листа наесен, изринат от снега, който е рядко явление на източния бряг, обгрижван от ласките на Гълфстийма, опесачен срещу поледица.

Сутрините на балкона са му кратки, само да се огледа и да провери настъпили ли са някакви фундаментални географски промени и ловко прескача клоните, спускайки се надолу към живия свят в махалата ни, която носи името Честърбрук. Всичко си има нашата махала. И парк, с традиционни за района и екзотични дървета, и поток, и езеро, където напролет мътят канадските гъски - родилното отделение им е на един тайнствен остров, в средата на езерото, на който не е стъпвал човешки крак, посещаван и то рядко от паркрейнджърите. И всякакви животинки, характерни за земите на източното крайбрежие. Тук ще се затрудня да ги изброя всички, още повече, че някои животински видове са чужди за българските им поселения. Ще започна с най-благородиня вид - белоопашатия елен, който е и най-едрото животно, лисиците, мармоти, /тук да отворя скоба, живее и най-прочутия мармот мистър Фил, който предсказва пролетта/, полските мишки, които не са сред желаните приятели за игра на Рики, най-екзотичната мишка - чипмунк, с много красива кожа, към която биха проявили интерес любителките на красивите с къс косъм палта, само че екземплярите на тези дребни обитатели са само повод за съжалителни въздишки. За обитателите на водите и необятния простор в нашите пенсилвански джунгли, гъсто обрасли с гори, ще пиша друг път, защото и без това се отдалечихме от нашия загадъчен герой Рики. Защо загадъчен ли? Ами, защото тепърва ще последва същинският разказ за неговите постъпки и разностранен характер.

Той, както писах вече, е стъпил на земята и се е впуснал в своите безкрайни земни приключения, готов всеки момент, когато го застраши опасност с няколко лъвси скока да се озове на безопасен клон на дърветата-гиганти, за които стана дума.

Вечерите му, обаче, на нашия балкон са дълги и романтични. и заради топлите и красиви залези, на които той сякаш замечтан като нас хората се любува дълго-дълго и заради хладните глътки на прясната водица, която той изжаднял и уморен от лудориите си през целия ден /чудно защо не намерил време да утоли жаждата си през целия ден/, едва сега бавно и с наслада отпива от дълбоката осиротяла саксия за цвета.

И по утъпканата си вече въздушна пътека, наситил се на изумителния залез и утолил жаждата си, скача ловко върху покрива, стъпките му отекват над главите ни към тайното му жилище.

Струва си само да му извикаш бодро и игриво: "Рики!" и той вече се е изправил гордо на задните си крака, гледа те с искрящ поглед, пъчи се с името си. Така мисля аз, че е заради името си, с което вече е свикнал. Веднъж се прибра много весел. Застана пак така на задните си крачка и още преди да си натопи муцунката в дълбоката водоноска, започна да подскача ту наляво, ту надясно, в някакъв странен негов си хоровод. Ръченица ли е било, право ли, Дунавско ли е било хорото, за нас беше трудно да определим, пък и познанията ни във фолклора не са чак толкова широки. Все едно. Рики беше весел.

Друг път пък тичаше като обрзумял из терасата, въртеше се като пумпал около собствената си ос, като пощуряла планета, стори ми се дори, че си хапе злостно опашката, или само я гони. Дали пък не се е опитал незарумно да флиртува с някоя омъжена дама от неговата порода и да го е сварил ревнивия съпруг баш в любовния им период; а защо и да не се надценил и да се е завъртял недвусмилсено покрай някоя рижа лисица. Кой го знае? И да е случил на бяс. Ами, сега. Приятел ловец ми беше казал, като видиш някоа катерижа да беснее, стой далече от нея, защото едно ухапване, ще ти навлече голяма беля. Ами, стояхме настрани и състрадателно наблюдавахме изопачените кълчотения на Рики. Бедният Рики.

Веднага след този случай преживяхме една неспокойна нощ. Някакво тичане насам-натам по покрива, суетене, разместване, наместване. Нещо ставаше над главите ни. Свадбари ли бяха се събрали в селението на Рики, какво беше това чудо, не се разбра. После, обаче се проясни. Един ден, като рижа светкавица между клоните на кучешките ни дървета се стрелна някакъв дребосък. Отначало не разбрахме що за явление е този горски мушмурок. Но той като се разтегна пак като ластик, или по скоро като подскочи няколко пъти като неидрнтифицирана рижа топка се смири. Ахнахме в заклас. Дребосъкът се оказа катерица-изтърсак.

Един ден в парка се разказваше някаква драматична, бих я определил дори като трагична история. Някаква катерица се заиграла с малките седем лисичета, които майка лиса беше родила в един дънер. Миг невнимание и горкана била притоплена за закуска на лакомите рижи бебета. И точно по това врме, Рики, без да се обади записа няколко неизвинени отсъствия. Не се появи ни сутринта, нито за вечерна проверка. Изтръпнахме. Нали знаете, понякога в такива случаи човек си мисли най-страшното.
Салюти! Той се появи. Размъкнат, с извадена риза, с разбит нос, едната му буза кървеше. Любовчия, помислих си. Слава богу, че не е гостувал на лисичетата.
Бяхме радостни цяла вечер, че и на другия ден.

И нека да завърша тази приказка с една весела история. Хепи енд.

За рождения ден бяхме накупили с Мери /това е жена ми/, плодове. Тук голяма мода за такива случаи е плодовата салата. Грозде, пъпеш, боровинки, портокали. И понеже хладилникът в такива случаи се задъхва от товара, оставихме плодовете на терасата. Октомври, нощите вече са прохладни. Сутринта, обаче като станаме и що да видим. Целият този плодов бар беше разпилян на всички страни. Хванахме се за главите. Бързо обаче влязохме в час. Рики беше възседнал един клон и гледаше тържествено-победоносно към нас. Беше се почерпил. Развикахме се от кеф.

Сега вече знаем, какви са вкусовете на нашия любвеобвилен съсед Рики. От всичко той най-много обича грозде. Беше изсмукал грижливо всичките, ама до едно гроздови зърна. Боровинките се търкаляха тъжно наоколо.

Вече купуваме грозде и за Рики, когато сме решили да се насладим на плодова салата...

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Ангел Колев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2020