Откъс от „Глава трета: Образът на България в британската, американската и англоканадската преса през последното десетилетие на социализма (1980-1989 г.)”

Не може да се каже, че преди демокрацията България е представяна в англоезичния печат единствено в отрицателна светлина, а след идването й – единствено в положителна. Независимо от политическите различия на официалните власти „там” и „у нас”, независимо от известна всеобща склонност към обобщения на едро към някого, който е удобно непознат и достатъчно далеч, за да не се обиди, подобно изкушение не е надделяло. Ако статиите из британските, канадските и американските печатни медии бяха пряк отговор на нашите, на карикатурите на чичо Сам с цилиндъра и заплахите от ракетни нападения, които се тиражираха из пресата у нас, щяха със сигурност да са по-единни по тон. Но това е и друга особеност на информационните медии по време на Студената война: от всяка страна на Желязната завеса журналисти, интелектуалци и политици се четат най-вече помежду си и никой не отговаря на никого от отсрещния лагер. Не го пита. Не очаква да научи нещо важно, независимо че любопитството към другия съществува. То обаче не е социализиращо, комуникативно любопитство, а по-скоро изследователски интерес към чуждите проблеми, които могат да подскажат на интересуващия се до каква степен се е справил със своите.

Добре е да се помни и че у нас по време на Студената война на практика всяка информация освен метеорологичната прогноза и преизпълнението на петгодишния план бива засекретена. Информацията през 80-те не циркулира свободно и извън официалните бюлетини, предназначени за чужбина, всяка външна журналистическа дейност на територията на България се доближава до шпионаж в очите на властите. Въпреки това – и благодарение на липсата на еднопартийна цензура – англоезичните издания от периода предлагат значителна фактология за страните от Източния блок; фактология, която е недостъпна за самите граждани на Източния блок. Както може да се очаква, по-детайлните анализи са в области, които засягат британските и американски читатели: политика, икономика.

Нужно е обаче да се отбележи, че по време на Студената война англоезичните медии също не са отвъд политическата опека. Различните степени на свобода са вероятно най-добре формулирани от родения в Унгария британски публицист Артър Кьостлер: „Борехме се с една тотална лъжа в името на една полуистина”¹.

Коментарите за Източния блок като цяло далеч надвишават по брой, обем и задълбоченост тези, в които България фигурира като главен герой. Но и там, където сме в центъра, невинаги можем да се похвалим с впечатляващо присъствие. Сред тези текстове има кратки неподписани съобщения от рода на:

НАЗДРАВЕ! МЕНТЕ ТЪРГОВЦИ НА СКОЧ
ПИЯТ СТУДЕНА ВОДА

България прати във фризера мощната си търговия с „Джони Уокър” менте. Производителите на известната марка са получили уверение от другарчетата зад Желязната завеса, че фалшификациите на уиски ще бъдат прекратени.

Мошениците са хванати в Италия да пренасят 2400 каси от България за Африка.
Според Конфедерацията на британските индустриалци заловените количества са само част от далеч по-мащабна незаконна търговия.

Призивите към комунистическия лидер на България вече дадоха резултат и това ще спести на британците милиони лири от пропуснати сделки.²

Въпросната международна новина е сбита в долния ляв ъгъл на страницата, блика от игри на думи и – почти като резултат от мач между първодивизионен отбор и сбирка селски юнаци – пренебрежително обявява логичната си победа. Странното е, че при цялата си малкост, тя би станала голяма новина в България, ако цензурата би допуснала такава информация да се публикува. Съдейки по скромния й обем и позициониране, бихме могли да заключим, че в Англия през 80-те подобна новина е част от един вече оформен, цялостен начин на мислене за българите. Спрямо редовите българи по онова време обаче, въпросната новина е нещо, което те дори не предполагат „за себе си”.

Появяват се и дребни самостоятелни анонси сред множество други като следната бележка във в. „Газет”: 

За честването по случай източноправославния Великден Българската социално-културна асоциация организира прием със закуски в неделя, 17 април, в ресторант „Кейптън”, 576 Виктория Стрийт, Сейнт Ламбърт. Българската култура и кирилското писмо ще бъдат обсъдени.³

Няма последваща информация из канадската преса, от която да разберем какви са резултатите от обсъждането.

Срещат се и статии за изявени личности с български произход, които обаче са отдавнашни емигранти, изградили са кариерата си отвъд Желязната завеса и реално представляват чуждестранни институции.

Такъв е случаят с професорът от Сорбоната Цветан Тодоров, примерно. Подобни статии обикновено са задълбочени, писани с интелектуално внимание и аналитичност, но не е сигурно до каква степен могат да бъдат причислени към коментарите за България. Името на страната се споменава като родно място и остава встрани от темата.

Натъкваме се и на забавни форми на българско участие в един съвсем различен жанр – рекламата:

БОЛКАН ХОЛИДЕЙС №1
за България и Източна Европа ‘82

По-голям и по-добър избор на почивки от всякога. Всички цени са напълно гарантирани за България и черноморските курорти.
2 седмици за 179 лири пълен пансион – летни почивки
1 седмица за 129 лири полупансион – зимни почивки
Реална стойност за парите плюс 50% валутен бонус и пазаруване в безмитните магазини.
Най-добрите семейни оферти с някои безплатни почивки.
Директни полети от 6 британски летища.
Обядвайте където и когато си поискате в България.⁴

Най-забавното в последния тип съобщения е, че ние сами си ги произвеждаме и си плащаме за разпространението им. В този смисъл те въобще не разкриват каквото и да било отношение на британската преса към България, а това, което някоя родна институция с международен обхват си е представяла, че са най-привлекателните ни страни. Тук виждаме задължителните за всяка евтина реклама прилагателни като „по-голям” и „по-добър”, както и уверението в реална евтиния още от второто изречение нататък. Не се наемам да тълкувам какво означава обещанието за „някои безплатни почивки”, нито озадачаващото предложение за обяд „където и когато си поискате”, но това със сигурност са търговски покани, заобикалящи българските граждани, предназначени единствено за клиентите от чужбина.

Отзвук от тази рекламна кампания може да се открие и у нас, макар като в огледален образ. По същото време, през 1982 г., излиза филмът „Баш майстора на море”, чието зле прикрито внушение е да покаже колко луксозни са новите ни курорти и колко добре се чувстват чужденците в тях. Търговското съобщение с умолителни нотки, предназначено за Обединеното кралство, се превръща в държавна кауза, в доказателство за напредък, в недостъпен повод за национална гордост у дома.

Всъщност „Баш майстора на море” не е самотният глашатай, натоварен да чете на висок глас списъка с достойнства на черноморския Балкантурист. Преди него същото правят и „Старинната монета” (1965 г.), и „Шведските крале” (1968 г.). Строежът на Златни пясъци започва през 1956 г., на Слънчев бряг – през 1958 г. и машината за чуждестранна валута там вече се е завъртяла, а Русалка (1968 г.) и Албена (1969 г.) също са на път. Проблемът с тези комплекси е, че макар и скромни за западното око, те не са точно почивните станции, отредени у нас за трудещите се. А това влиза в противоречие с социалните декларации на властта. Получава се още един от неразрешимите парадокси на идеологизираната икономика: новите комплекси са едновременно отворени за българските граждани и затворени за тях. Това става чрез непосилни цени, чуждестранни туроператори, засилен контрол и други похвати за негласното обезкуражаване на местния клиент. Според широкоразпространен виц от периода България на изток граничи с „Балкантурист”.

Едновременно с това българските граждани трябва по някакъв начин да бъдат приобщени към идеята за луксозните (спрямо тях) курорти. 1968 г. е времето на Пражката пролет и несменяемата власт в България играе активна роля в „братското” й потушаване. Как може да се проведе това приобщаване без пропускливостта на курортите да се промени? Филмите се справят със задачата по различни начини. „Старинната монета” се движи по романтична линия (песни, любов, намеци за древна история и „календарни” пейзажи), която поради особеностите на самия жанр не навлиза в реалистични детайли. Там ние сме просто любезните домакини и показваме красотите си. „Шведските крале” е решен като комедия. В центъра му се появява образът на работника, който е шашардисан от новите възможности на комплексите, но накрая е най-щастлив, когато се прибира при жена си. Тук се дочува задкулисния обертон на народни умотворения от рода на „Камъкът си тежи на мястото”, „Човек без родина е като дърво без корен” и т.н. Формулата е изведена: Курортите ни са хубави, но не са за нас. Ние обаче трябва да се гордеем, защото те са наши и ние сме ги построили. Митът за българското гостоприемство набира нова сила, съединен с Вазовото „и ний сме дали нещо на светът”. Едно и също съобщение на запад от Желязната завеса е пазарна реклама; на изток – рекламна политика.

Оказа се, че такива реклами през изследвания период не са рядкост на страниците на „Марксизъм тудей”, списание, симпатизиращо на идеологията на Източния лагер. Между оферти като „Вижте Русия в най-добрия й вид”⁵ и „Невероятни летни екскурзии... из ГДР”⁶ българските анонси настоятелно повтарят за намаления, липса на допълнителни такси, 50% по-евтини пакети за деца и други подобни отстъпления към търговското дъно. По-интересното обаче е друго: че през същия период във въпросното ляво академично списание няма нито една аналитична статия засягаща в поне няколко абзаца ситуацията в България. Ние присъстваме на страниците му със собствените си реклами. Сякаш по-свободни да пишат за нас се оказват издания, които нямат ангажименти към т. нар. Съветския блок.

По-горните примери би трябвало да покажат, че от наличните текстове с фокус върху България, далеч не всеки може да се тълкува като пълноценен журналистически материал. За сметка на това статиите за Източния блок, в които става въпрос и за нас, са многобройни, фактологични, проницателни, аналитични и нерядко с дължина над 3500 думи. Ще е пресилено да кажем, че сме новина от първата страница. В повечето случаи България присъства редом с други държави по различни поводи, като темите и интерпретациите на участието й варират.

Не всяка наша поява обаче на страниците на англоезичния печат е свързана с някаква интерпретация въобще. Често се натъкваме на текстове, в които сме споменати като илюстрация на идиоматичните изрази „от игла до конец”, „от а до я” или „от алфа до омега”. Ето пример от една статия, изтъкваща заслугите на културолог от университета на Минесота, изнесъл лекция на тема „Сплавта на Бон Джоуви: дискурсивна фузия в топ 40”:

Той държа слово в първия ден от тридневната конференция, свикана от американската и канадската секция на Международната асоциация за изследването на популярната музика, организация със секции в повече от 30 държави, от България до Филипините.⁷

Независимо дали тук сме алфата или омегата, ясно е, че авторът на текста е избрал двете най-непривични за слуха му имена, с които да покаже до каква степен е всеобхватна тази международна организация. Щом е стигнала до България и Филипините, трябва да е наистина нещо голямо. А иначе, географски погледнато, България и Филипините в никакъв случай не бележат двата края на света. Всъщност и двете държави са на изток от редакцията на Ню Йорк Таймс.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

¹Saunders, Frances Stonor. Who Paid the Piper? The Cia and the Cultural Cold War. London: Granta Books, 1999: 98.
²"Cheers! Fake Scotch Traders Hit the Rocks." Daily Express 25.02.1985 1985: 15.
³Gordon, E. "Gala Will Aid Cystic Fibrosis Research." The Gazette 07.04.1988.
⁴"Balkan Holidays No 1." Marxism Today Feb.1982: 41.
⁵“See Russia at its best!” Marxism Today Feb.1982: 41.
⁶“Highlight summer tours… in the German Democratic republic.” Marxism Today Feb.1982: 41.
⁷Pareles, Jon. "Examining Pop Music in the Greater Sociological Context." The New York Times 02.10.1988

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------                               

Кристин Димитрова, "Ефирни песни и тайни служби", ИК "Колибри", София, 2015

------------------------------------------------------------------------------------------

© Кристин Димитрова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015