И да те има, и да те няма,

когато мен ме има,
части сме от цялото
И да те има, и да те няма,
когато идвам с брега,

морето сграбчва нозете ми
с твоите ръце
И да те има, и да те няма,
няколко прозореца
остават затворени
с думи под прахта
в запечатана сигурност
И да те има, и да те няма,
листата на клоните
покриват земята
с влажни свидетелства
след въздишка в мъгла
И да те има, и да те няма,
меланхолията на сивия ден
спира ехото
в уюта на топлото яке
за несполучлива прегръдка
И да те има, и да те няма,
все същата любов
спохожда други двама.
Вечни Ти и Аз.