в необозримото
някой ден
може би ще се престраша
да се срещнем
на другия край на вселената
под самотно дърво
в бели роби облечени
вятърът
ще развява косите ни
ще стоим
ще ни пази сянка небето
с бели облаци
огнивото на слънцето
ще ни пали свещите
Той е там
Той не пише любовни писма
и не праща цветя с куриери,
не ме хваща дори за ръка
и стрелките случайно са спрели
във мига, в който само с очи
го обливам със мисли горещи;
не разбирам, когато мълчи
той ще ме покани ли на среща.
И какво, че навънка вали,
аз в душата за лято се стягам!
Той е там, в онзи ъгъл стои,
безприсъствено, в мрака на стаята.
Прегръдка
Ти пишеш винаги прегръдка с "т"
и винаги ми я изпращаш сутрин,
напук на всички рицари с лъжа
притискали ме с овлажнели устни.
Единствен ти поиска да си с мен,
привлечен чисто, чисто виртуално.
Какво пък! Нека бъда покорена!
И те прегръщам със астрално тяло.
Изпращам ти и аз прегръдка с "т",
любими мой, и те погалвам с нежност.
Ти знаеш, мога да ти позволя
единствено и само интернетност.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012