В сърцето на машината  - в случая гигантски струг в „Кремиковци“ се е скрил гълъб… Как е попаднал там, никой не знае… Но по волята на Сатъра – Игор Ангелов, страховит двуметров гигант, убил на сватбата му собствения си брат, останалите трима негови авери, подпомогнати и от двама надзиратели, трябва да направят и невъзможното, за да освободят птицата.

Ще  се намеси авторитетно с горелката жестокият капитан Векилски – Юлиян Вергов, за да стане чудото, птицата да полети към свободата през единствения отворен прозорец в помещението, но нейният истински освободител – Сатъра ще бъде разстрелян от упор от нахлуващите войници на капитан Козарев – Башар Рахал…

Маркирам набързо сюжетът на филма на Мартин Макариев, за да стане ясно, че гледаме амбициозен и нестандартен продукт, направен колкото да ни впечатли, толкова и да ни разтърси.

Както и в „Диви и щастливи“ (2019) и сега Макариев и сценаристът му Борислав Захариев залагат на силен разказ, опирайки се на знаменити образци – Достоевски със „Записки от мъртвия дом“(1861) и кинокласики като „Птичарят от Алкатрас“ (1962), „Полет над кукувиче гнездо“(1975), „Влакът – беглец“(1985) , „Зеленият път“(1999) и „Дзифт“ (2008).

Камерата на Андрей Андреев държи на автентичността на средата и на яркото лицедействие, а музиката на Виктор Стоянов е направо зашеметяваща. Прецизна и точна е работата на монтажиста  Никола Миленов.

Много силен е и кастингът на творбата – повечето актуални знаменитости от театъра и киното са събрани накуп тук, липсва само съпругата Луиза Григорова, но тя се оказва един от продуцентите на „В сърцето на машината“.

А иначе парадът се ръководи едновременно от Александър Сано – Бохеми – силен и корав затворник, запазил в себе си пламъчето на човещината и от Юлиян Вергов – демоничният капитан Векилски, в чийто облик по – възрастните зрители ще открият знаменития капитан Станев на Найчо Петров от „На малкия остров“ (1958) на Рангел Вълчанов.

В основата на конфликта е едно примамливо предложение на шефа на затвора Радоев – много добър и органичен Христо Шопов до Бохеми за повече работа и предсрочно освобождаване, което не се осъществява тъй като един престарал се пазач – Валентин Танев застрелва съвсем безсмислено готовият да преговаря Даскал на Ивайло Христов…

Захариев залага на ефекта от стълкновението с властта и на неизтребимия бацил на свободата, който вирее във всяко човешко същество, пък било то и затворник, а Макариев се стреми целенасочено да създаде въздействака и правдива човешка драма за това колко е трудно и важно  да останеш човек в екстремалните затворнически условия на Тодор Живкова България от август 1978 г.

Актьорският ансамбъл умишлено е разделен на три групи  - вътре в цеха Векилски и неговият нов помощник Ковачки на Владимир Зомбори – Огнян от „Пътят на честта „(2019) на Виктор Божинов  срещу петимата рецидивисти Даскала, Сатъра, Бохеми, Циганина – Стоян Дойчев  - Асенчо от „Възвишение“ (2017) и Иглата – Христо Петков,а пред металната врата в конфликт са и шевовете – на затвора – Радоев и на изпратените войници – капитан Козарев.

Трите групи си приличат, но и са разнолики в амбициите си като типично за кървава драма няма разбиране в целите на арестантите, които трябва да бъдат озаптени само с насилие…

Общото е, че актьорите играят вдъхновено и със страст.

Натрапват се модификациите на Стоян Дойчев, Христо Петков и най – вече на Игор Ангелов – Сатъра.

Познавам го основно от проекта на Милош Аврамович „Южен вятър“ (2018 – 2021) като Васил, но при Макариев в тази внушителна и експлозивна изява Ангелов буквално открадва шоуто от знаменитите си колеги и със саможертвата на героя си подчертава, че всеки има право на избор,мечта, желание за по – добър живот и изкупление.

Създаден със замах и амбиция „В сърцето на машината“ свидетелства за творческото израстване на Мартин Макариев.

Режисьорът би трябвало да е доволен, че творбата му получи Голямата награда Златната роза и приза за сценарий на последния фестивал на българското игрално кино във Варна на 29 септември  2021г., а ние ще чакаме с нетърпение следващите му изяви, които се очертават да са сред фаворитите на нашите екрани през тази и следващата година – „Игра на доверие“ и „Черните досиета“…

---------------------------------------------------------------------------------

© Борислав Гърдев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022