Тодорка Николова, „С нокът в душата“, Изд.“Фараго“ , София, 2025

Точно такава защита на свободата на човека е направила Тодорка Николова в своята книга. Подобно на моето е и заглавието на предговора на редактора Никола Герджиков – „ Глас в защита на онеправданите“.

Думата „защита“ присъства и на двете места. И това не е случайно. Сборникът с документални разкази съдържа много силни по въздействие текстове, с ярка емоционална и психологическа окраска. Това са разкази за страдание, болка, борба и победа. И, може би, само разказът „Да отгледаш чудовище“, за едно отвратително престъпление – избиване на цяло семейство – е пропит с тъга и безнадеждност. Всички останали текстове сочат изход, дават кураж, дават примери на жени, които са се  справили…

Тази книга определено не е за слабонервни. Още първият документален разказ заосакатяването на Мария Грачьова – собственият ѝ съпруг отсича с брадва и двете ѝръце до лактите – довежда до емоционален шок и потрес. Толкова по-въздействащи саборбата на ероинята за пълноценен живот и нейната победа в тази борба. И тук ярко
се проявява един от основните постулати на насилника – „Ти сама си си виновна.“ Прехвърляне на вината от насилника към жертвата, нейното не само физическо, но и психическо и емоционално смазване – това е целта и тя е изключително често срещан мотив за самооправдание. Но кой съд би отсъдил такава жестока саморазправа, дори и да допуснем, че жертвата е виновна?! И кой дава право на съпруга да се самообяви за прокурор, съдия и палач едновременно?!Та той да не е Господ?! Съмнявам се дори дали е възможно такова жестоко и несправедливо наказание от Бога. По-скороm не.

В книгата са описани много случаи на изневери, побои, претенции за имущество, словесно и психологическо насилие. Един от задължителните на домашното насилие - отделянето на жертвата от нейните социални взаимодействия, от статута ѝ в общест-вото. В повечето случаи насилникът в разказите на Тодорка забранява на жена си да работи, отделя я от семейството и приятелите ѝ. За да има пълен контрол. „Оттук нататък ще правиш това, което аз кажа! – изсъска Ленко. – Ако още веднъж си позволиш да нарушиш волята ми, ще обърна другата страница. Ти си моя жена и ще се обличаш така, както аз кажа, ще правиш това, което аз кажа и забрави за приятели и приятелки! Иначе… - той не довърши.“ Това е цитат от разказа „Измислена любов“.

Земята е планета на свободната воля. На човека е даденаиндивидуална душа – той може да избира между добро и зло. Но, веднъж избрал злото, той няма право да потиска и унищожава свободната воля на друга душа. Съпругата също е човек и има право на свой социален статус, приятели, контакти избор на външен вид и пр. Нейната душа има свободна воля, дадена ѝ от Бога. Кой е съпругът та да си позволи да нарушава не само юридически, но и човешки и вселенски закони?! Това вече много прилича на дяволизъм. Кой отрича и унищожава божествените закони на Зечята?! Луцифер, разбира се. И е повече от ясно на кого служат насилниците. Затова съпротивата срещу злото не само е необходима. Тя е задължителна, тя е Божия повеля!

Героините в разказите на Тодорка се изправят срещу насилието. Някои от тях притежават сериозен финансов фундамент, на който да се опрат. Те са собственици на квартири, на собствен успешен бизнес. Това, което ги държи заедно с насилника е любовта. Или поне това, което е останало от нея. Петя от „Последното късче любов“ просто изчерпва ситуацията. Да не остане никакво съмнение, никакъв път назад. Това
повдига въпроса за осъзнаването. Осъзнаването, че любовта не е насилие, че любовта предполага уважение на собствените граници, самоуважение. Всеки опит да се оправдае съжителството с насилника води до тежки, драматични последици.

Толерантността към насилието прави жертвата съучастник. Да! Ако не се съпротивляваме, ако търпим насилието, ние сме съучастници със злото. И е редно добре да го осъзнаем.

А понякога мъжът е жертва на опитни мошеници. Те са рецидивисти, които убиват. Бавно, прецизно, за много пари и наследство. Понякога се чудя защо именно мъже са най-честите жертви на такива мошеници. Дали защото са изявени и забогатели? Но има и богати жени…

Просто, може би, забогателите мъже вътре в душата си не са успели да се пренастроят, да добият вътрешна увереност и лесно кълват на преувеличени ласкателства. Без да осъзнават, че преувеличеното ласкателство е унизително и за ласкаещия и за този, когото ласкаят.

„Житейската сага на заблудения мъж“ е разказ със сериозен криминален сюжет. Героят е принуден да инсценира смъртта си, за да се спаси и да изобличи измамниците. И, както казва народът – хак му е… Даже му е малко. Сега му е даден шанс за живот, дано го оправдае. Дано да му е полезен урокът, че прекалено удобните хора, които говорят и вършат точно каквото очакваш, рядко са истински. И че предателството винаги има сериозни последици. Дори да не умреш, това, че си предал семейството си, винаги оставя черни следи.

За някои героини в разказите но Тодорка Николова откъсването от насилника е начало на разкриване на техния житейски и творчески потенциал. Те започват да живеят наново, с вяра в себе си, излекувайки наранената си душа. Героинята от „Заложница на миналото“ успява да започне живота си отново и да срещне човек, който я обича и защитава.

В „Кошмарите на две деца“ е показано друго, още по-ужасяващолице на насилието.  , който е изнасилвал собствените си дъщери. И майка, която е мълчала, навярно от страх. Тази жена не разбира, че щом е станала майка, тя е ангел хранител за своите деца. Изглежда, от юридическа гледна точка тя не е виновна. Но от човешка – има да плаща в много животи своето мълчание, което е съучастничество.

Навярно забелязвате, че почти не споменавам имената на героите. Те почти не са охарактеризирани, нямат портрети на външността и характера. Във фокуса на авторката е случката, събитието и възможността читателите да осмислят живота, истинската любов, правото на човешката душа на свобода и щастие. В предговора към книгата Никола Герджиков основателно отбелязва журналистическия опит на Тодорка.

В тази книга разказите приличат на репортажи, тук е важно събитието и внушението,
което то отправя към читателя. На много места под заглавието на конкретния текст има пояснение – по действителен случай. В тази книга диша реалният живот, с неговите трагедии, жестокости, падения, но и с неговите възходи. С осъзнаването на героите, с техния бунт срещу насилието и робското търпение към насилниците.

От текстовете се прояснява обобщеният психологически портрет на насилника – това е вътрешно неуверен и слаб човек, който се самоутвърждава чрез жесток, надзирателски контрол върху брачния си партньор. Той къса връзките на съпругата с външния свят и я затваря в клетка. Той постоянно мачка нейното самочувствие и самоуважение.

Внушава ѝ, че без него тя е нищо. И като капак на всичко – тя „сама си е виновна“. Виновна е, защото го е провокирала към насилие . Дали с пресолена супа или с някоя друга дреболия – няма значение.

Прояснява се и порочният подход на полицията. В разказа „Забранена любов“ полицаят и не помисля да защити битата съпруга.

Даже напротив – казва на насилника, че, като му е жена, може да прави каквото си иска с нея. Защитава само археолога, защото той е „чужд“ човек. Нали разбирате, че това поведение на полицая е отглас от порочни обществени нагласи? И е нарушение на закона?!Значи в семейството всяко престъпно насилие е позволено?

Нали разбирате колко е абсурдна тази теза? Новините постоянно ни сервират страшни факти за пребити, осакатени, убити жени. И, ако обществото ни не застане в тяхна защита, то е обречено на деградация.

Една тормозена жена не може да възпита достойни деца. И с уважението към жената и майката трябва да почва всяко възпитание.

Книгата „С нокът в душата“ събужда много емоции и размисли. Проблемите, които тя повдига, са зловещи рани в тялото на нашето общество. И, преди да започнем тяхното излекуване, първо трябва да ги диагностицираме. Да ги назовем.

Книгата на Тодорка Николова прави тази диагноза точно, мъдро и смело.

----------------------------------------------------------------------------------

© Мина Карагьозова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025