Закриването на Второто издание на Националния конкурс за разказ „Атанас Липчев“ се състоя на 18 юни 2016 г. в галерия „Арт Актив“ – Варна (ул. „Дунав“ – 5).
Конкурсът бе организиран от Сдружение на писателите – Варна, със съдействието на Община Варна. Крайният срок за изпращане на творбите бе 15 май 2016 г. Конкурсът бе анонимен и в него можеха да участват автори без възрастови ограничения стекстове до пет стандартни страници. Конкурсът се провежда за втора поредна година и в него участваха с разкази близо 200 автори от цялата страна. Тази година мотото на конкурса бе „И ще видя светлината…“ (Атанас Липчев, „Другият бряг на реката“).
От тази година наградата включва бронзова статуетка на скулптора Киро Янев (която ще се връчва периодично във всяко следващо издание на конкурса), плакет и първа публикация в изданието на Сдружение на писателите – Варна в. „КИЛ“.
Жури в състав: Ангел Дюлгеров – председател, и членове – Панко Анчев и Ангел Г. Ангелов, определиха тазгодишните победители.
НАГРАДИ
Голяма награда „Атанас Липчев“
ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ – Фотоувеличение
Плакет и диплом
МАРТА ПЕНЕВА РАДЕВА – Човекът от последния вагон
СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ МАРАШКИ – Второто сърце на човека
Диплом
Красимир Иванов Бачков – Трета котва
Камен Йорданов – Дъската
Иван Сухиванов – Завръщане в спомена
Илияна Каракочева – Почетен ескорт
Мирела Занева – Последният спомен
Слава Виколова Костадинова – Въжеиграчката
Ружа Велчева – Знак от Ангел
Иглика Николова Дионисиева – Милан гледа към морето
Петко Иванов Кицов – И сърцето видя светлината
Валентин Попов-Вотан – Aнгелите нямат крила
Денка Илиева Илиева – Очакване
Албена Тодорова-Радионова – Дядо Коледа
Светлозар Стоянов – Баща и син преди Царево
Ирена Иванова Радева – Тая нощ
Ценка Ненкова Бакърджиева – Като на война
За Атанас Липчев (1951–2010) литературата бе начин на живот. Беше богат със семейството, писателството, с приятелите, вречени в неговата кауза. Приживе Атанас Липчев получи много и различни похвали за романите си, представи ги тържествено в големите градове на България, в Народното събрание, в далечна Москва. Негови романи бяха номинирани за най-престижните литературни награди на България. Макар и много трудно, намери своя път в живота, защото имаше куража да го извърви до края. Беше твърде неудобен за медийно-скандални употреби – нямаше как да преодолеят и омаловажат изумителния размах на неговите интелектуални търсения, на интелигентското му безпокойство. Присъствието му и в миналото, и днес, и в бъдеще, ще изглежда като самата другост на популярното постмодерно писане: може би малко класическо, но винаги ангажирано с големите социални проблеми на българина, винаги тревожно за съдбата на националния дух. И до днес неговите романи – „Вълча любов”, „Тежки пари” (I ч.), „Тихият бял Дунав”,„Тежки пари” (II ч.), „Крадци”, „Фустанела”, „Пътят към зимата”, „Mailer Daemon или Другият бряг на реката” ни въвеждат в едно ново измерение на живота, в което зад простите неща на миналото и настоящето етичното и философското са дадени в синтез.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016