България
“Правдата възвишава народ, а грехът е позор за племената.”
Притчи 14:34
Сега тютюнев склад без покрив си,
напълнен с хора и залостен.
Старица на смъртен одър си,
а Онгъл и овалното Беломорие
са твоите рамене отсечени.
Изтича Охридското езеро от очите ти.
Умираш ти от мозъчен инсулт.
От вътрешен кръвоизлив.
Отсечените длани на Стефан Стамболов
остават само да крепят надеждата.
17.02.1995
Общество
Годините разруха носят.
Отломка от агитки и панаири,
поетът е сякаш сляп просяк,
който в трамвая на хармоника свири.
Всички мълком съдбата си сърбат.
В буса на живота народът неук
чете надпис “Разбий стъклото с чук”,
но чукът липсва, както и сърпът.
Вече не крещи гласът на злото.
Не можеш различи зърно от плява.
Безчестникът изглежда кротък.
А праведникът се вбесява.
29.08. - 01.09.2005
Съвременна България
Не си, не си ти земен рай.
Прозрях страдалната ти орисия:
Ти си хилядолетен бонсай,
безмилостно подрязван от Русия.
29.01.2001
Младенец
приличаш на прабаба си
със строг и смръщен поглед
приличаш на йоан павел втори
с безпомощно клюмнала настрани глава
приличаш на борците в мафиотски смисъл
с твърде ниското челце и стръвно-лакома уста
понякога сякаш си сумо-борец
който иска да тръшне гръдта на живота
понякога напомняш Стефан Стамболов
с тъй несломимо благородство на лика
с очи тъй доблестно и умъдрено предани
и с клепки кротко мъченически склопени
чий образ и подобие ще наследиш
дори по гръб да паднеш, побеждаваш:
лалетата на твоите ръчички
вещаят възкресение
30.06. 2003
Самотно верую
“Българин да се наричам..”
Иван Вазов
Дори с това, че българин се ти наричаш,
изглеждаш сякаш сам юнак на коня.
И виждаш в парламента – за народа сълзи ронят
само турци и руски еничари.
24.05.2013
Детски поглед
От теб запомних, че вятър
излита от устните на цветята.
Обувката се смее, брезата лети –
това са стихове, които ми прошепна ти.
От теб духът ми удивен узна:
небесна запушалка е кръглата луна
и гъби са разпръснатите под балкона камъни.
Говорещ лъх сме днес – и утре няма ни.
Но нека ни упътва кротостта на небесата.
Заслуга нямаме в човешкия си дял.
Ти, Боже, възнеси телата ни зарад сълзата,
която в нас по милост си посял.
29.04. – 21.09.1997
Апостричен сонет
“Какво да искам: вехне всичко...”
Атанас Далчев
Прозря поетът: “Всичко вехне”
и нищо тленно не поиска,
защото свята е утехата,
а не отломката скалиста.
И прав бе той: живеем в грях,
но не е вечно, нито свято мъртвото:
Студът и зноят го разкъртват
и го превръщат в дим и прах.
И вярно е – във времената стари
въздигал е човек по указ строг
от камъни неръкоделни своите олтари,
за да познаем, че е непримесен
с човешки труд дарът небесен
и неговата милост има срок.
25.03. 2002
Кожата на небето
На поета Иван Цанев
Прогаряш я със запалената цигара,
неволно изтезаваш синевата,
но тя не трепва, остава си великолепна,
надвесва се, разчита на твоята честност –
да видиш през дима обидената светлина.
01.04.2011
Посвещение на приятеля
“…на човека, който всяка дума
цени като трохата и куршума.”
Владимир Попов
Възпях утехата разлистена,
която твоя стих раздира:
Ако цени трохата истина,
човек куршума ще презира.
18.11.1998
Светлина
Тогава Исус пак им говори, казвайки:
Аз съм светлината на света...
Йоан 8:12
Само Светлината има чиста съвест.
Има длани с живот препълнени.
И не иска да стисне юмруци.
Този, който я отхвърли,
сам изтича между пръстите на Светлината.
1989, 26.02.1995
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Из книгата “Обречени морета”, избрани стихотворения. Издателство “Литературен форум”, София, 2013 г. Редактор: Марин Георгиев; 135 с.; Цена 7 лв.
Книгата можете да поръчате на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.