Посока - океана
О, искам да приличам на морето,
несвикващо – дори за миг –
със отредените му брегове...
Възпират го скалите,
ала непримирено,
към океана
с поредната вълна се втурва...
О, искам да приличам на морето!..
Морето в мен
За другите брегът
отвъд немирните вълни
ще си остане terra incognita.
И никой,
приел осанката
на морски повелител,
не ще успее
с тризъбеца си бутафорен
да разсече
и покори
синьо-зеления ми необят...
----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012