Порой

Това се казва дъжд!
Така валя,
че по "Раковска"
шурнаха потоци.
Зазида ме във магазина

с водната стена
от водоскоци!

Колите инатливо
порят с кил,
могъщи водни струи
разбълбукват.
Отчаяно, трамваят им звъни
от "Графа".
Пукот.

Последва гръм.
Увити във найлон,
книжарите
избутват от навесите си водни маси.
И само мен,
Славейков в бронз и неговия син
дъждът не плаши.

Това се казва дъжд!
Направо - стил!
Нагазвам отривисто
в мътни бари.
"Изперкала е" - мислят
може би
онези баби.

Във този дъжд да тръгне без чадър!
И все едно е гола!"
Те явно виждат,
как
безсрамно е съблечена
душата ми в пороя!

Това се казва дъжд!
И да - това е моя стил!

Не споря.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------