Когато бях безсмъртна

 

На тринадесет казвах

 

Казвах: мразя подреждането мразя реда
а ми се пречкаше не редът, а
неудържимото му разпадане.

 

На тринадесет

 

навсякъде са възрастните, едва успявам
да ги премълчавам
да не очакват да ги забелязвам
щом са се оставили да остаряват
нямат нищо за мене
аз пък нямам в себе си
нито детето нито старостта.

 

 

На четиринадесет мислех

 

Мислех: мисля непрекъснато, мисля и
Това ще бъде
Винаги
С отворени очи
И в тъмното
Това съм аз. Това е
Което ми трябва и
Имам. Това е
Което не свършва.
Мога да живея в
Мислене.

 

И
не си струва да мислиш онова, което се говори.
Струва си да мислиш което не се говори.
Когато бях на шест питах: може ли да не се мисли?
защо не?
защо така?
защо така е устроен човекът?
Отговорите никога не казаха: не само човекът.


 

На петнадесет се загубих

 

Казах си: какво наистина мога
нищо
само се правя че мога
че изобщо мога нещо
може би някога може би на двайсет
ще мога какво
каквото и да е ли
ще го искам ли
но ако не, винаги мога
да пукна напук.

 

 

На шестнадесет нарушавах

 

Надали би ми харесвало чак толкова
нарушаването на правилата,
ако не бяха
налагащите правилата и особено
съблюдаващите правилата
напрегнатите лица възмутените
съображенията преминаващи през челата
за да нарушавам добре трябваше
да се занимавам с правилата но пък

 

прекрасният силен вкус! възбудата да
живееш! със
бунт в тебе!
на шестнадесет.

 

 

На седемнадесет разплитах

 

Заразплитах посоки.
Посоки-очаквания: роднински, училищни,
аз съм храстчето, нали, а те
ми оформят формата,
каквато харесвало времето, препоръчвало
бъдещето

 

кои са
мои?!
дори да са
чертани без мене? в книги? и
съвсем ли? къде са
границите
които да
преминавам

 

 

На осемнадесет се заплетоха

 

Заплетоха се посоките
завързаха
възли за развързване
възли за разсичане
кого боли кой наранява кой кърви
аз ли мама ли бъдещето ли

 

на осеменадесет
няма минало

 

 

Миналото

 

Предстои

 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Екатерина Йосифова, "Тази змия", ИК "Жанет 45", 2010

                                                                                             .

   
© E-LIT.INFO