Опознаване

 

не е просветнало след осем
ще се стъмни пред три следобед
коремът на съня е плосък

и светлината идва тук
от чая в книгата

 

 

Той пише

недохранени стихотворения.

Стърчат лопатките на думите, пробиват кожата.
Но продължават да ядат гърдата му
и сладко ритат.

 

 

Вестникът идва в 2:45 сутрин

 

Червените юмруци на снега, разбиващи прозореца.
Линиите на семейството, на пътника и на лечителя –
всички линии в дланта на зимата са на топка.
Някой да е изненадан?
Някой да е изненадан.

 

 

Огънче пред вратата

 

1.

 

Много дни никой не ме е докосвал,
няма какво да докосна от себе си.
Подът на моята тайна поддава
ето тук.

 

 

2.

 

сън на север
сред топлата градска подмишница,
в къща с дупка на палеца,
дим от кораб

 

 

Като тази кула

 

В годините
преправяна без нужда
(значително по-ниска от преди),
отдавна не е фар, не е казарма,
склопен параклис,
няма рицари.

 

И ти сама се грижиш за скромния музей
без посетители.

 

 

Да се чете буквално

 

едър сняг
прехвърча през мен
с думи, падащи като цели стихове,
думи чезнещи над петите,
в слабините

 

 

Учебна тревога

 

Н.М.

 

И този ден:
като лилия без име,
като лопата без гроб.
Като монах без Бог.

Няма пръст, на която да падне снегът,
просто пада.

 

 

Изтърсакът

 

От тишината козината оредява,
изчезва пикочен мехур, изчезва пол…
И бавно се превръщам в шип,
безкраeн и самотeн.
Безработeн.

 

 

как да отбия тъгата
да отритна далече устата й:
тази година ще приготвя подарък по-малко за Коледа,
ще бъдем повече

 

 

Раснещо чувство за отпътуване

 

Изплувах
с балада в главата:
възрастна двойка на пазар,
„Тази ябълка, мила, не можем да си я позволим” –
и отминават с достойнство

 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Тези и други творби от ръкописа "Северна тетрадка" са писани в Международната писателска и преводаческа къща във Венспилс, Латвия, през декември 2011 г.