ХОЛАНДСКИ ХРОНИКИ 2
ЕДИНСТВЕНАТА
Това е съботното сепаре
на господин и госпожа Ван Райк
в "Блок Десет",
ала само
сервитьорката Сирин го знае.
Днес обслужва този сектор
и си замълчава
пред жената с резедавото манто
и мъжа, прихванал я с ръка и поглед,
когато сядат там.
Донася им
кафе, вода и малка
каничка със мляко -
съвсем достатъчно е,
за да ги забрави.
- Вече се запролетява - казва тя. - Видях съседа да излиза с трактора си.
Помниш ли?
Спретнато зелено тракторче като играчка.
Подряза ябълковата градина и опъна мрежички. Помислих си, че вече няма как!
Невъзможно е да му откаже на усилията
пролетта!
Той кимва.
- И след това ми домъчня.
До вчера гледах
онзи изоставен жерав да се лута
сред оскъдно заснежените поляни.
Много сам.
И много си представях
как е объркана мелодията на краката му.
Спъната и тъжна. Накъде
да е посоката на танца му сега,
нали Тя беше любовта му, а я няма!
Той просто крачеше с такава горест.
А утре ябълките току-виж разцъфнали.
- Ще чакаме да спре дъждът - я пита той, - или
да тръгваме, докато още помним стъпките?
Крилата в погледа му се протягат
за покана.
Господин и госпожа Ван Райк
държат ръцете си през масата. За миг
им се е привидяло
как над главите им летят перца и се извиват
в ритмични сиво-синкави спирали.
- Запролетява се - прошепва тя.
А той
решава да пребоядиса във зелено трактора.
Сирин пристига с апаратче за поръчката,
усеща гъделичкане в носа
и кихва.
- Наздраве! - казват едновременно и двамата.
СНЯГ ПРЕЗ АПРИЛ
Спуска се някъде на разсъмване.
Тихо е. Гледаш го. Странно, помисляш си.
Сетне го изговаряш:
"Странно."
Но подозирано и познато.
Беше също Великден. В една друга
държава.
И в едно още по-друго време.
Очакваше да родиш дъщеря си,
когато снегът се разля по лозниците
и се смеси с цветовете на джанките.
Откъде идваш, сняг?
Откъде се взе, спомене?
Меланхолично ухание, тежка е сладостта ти. Няма значение
колко е късно понякога
и къде си сега.
И тук
снежинките се целуват с разцъфтели
дървета, и тук
милват тревата, докато лягат. И тук
замирисва на любов и покой.
Немислимо е, ала все пак го правиш -
завърташ се в пирует.
Приклякаш в един неумел реверанс.
И се усмихваш.
Жестоките времена раждат
песни.
----------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024