Пленена душа

Пленена душа

Незнайно как, но ти плени душата ми
и тя изобщо не се противи...
В кафез не я затваряй! Във ръката си
я дръж и поиграй си с нея ти!

В това ще чувствам някакво блаженство –
цял потопен във твойта нежна длан.
Жадувам те и искам съвършенство,
любов безмерна искам да ти дам!

Дъхът ти близо искам да го чувствам,
туптенето на твоето сърце...
искрящите очи, пламтящи устни,
трапчинките по твойто личице!

Очи, очи, на вас дълбоко вярвам
и търся с погледи да разбера
ще срещне ли душата ми тук радост,
или ще трябва само да скърбя...

Цял ден унесен бродя да те срещна,
не спя и търся те и през нощта.
Понякога в съня си те посрещам
с най-нежни ласки, с обич... и тъга...

Разбираш ли кое за мен е щастие?
Разбираш ли ти моите мечти?!
Недей затваря във кафез душата ми –
на воля поиграй си с нея ти!

Взаимодействие

Щом ти тъжиш - и аз тъжа,
усмихнеш ли се - ставам весел!
Приемай злото за лъжа!
Споделяй - за да ти олеква!

На всеки нещо му тежи –
не всичко можем да променяме...
Човешко е да се греши,
но най-човешко е да се разбираме!

Сонет

Ти вече като сянка ще ме гониш,
не давайки ми мира и в съня.
Към тебе аз ще се стремя, ще бродя,
но всичко ще остане блян, мечта...

Усмивката приветлива ще виждам
и погледът ти - извор бистроструй.
Ресниците пленително раздвижвани,
косите от космически велур.

Видение среднощно ще ми бъдеш –
към тебе ще протягам все ръка.
Преди да те докосна - ще отлитнеш

при своя скъп съпруг. А аз така
ще постоя за миг и пак ще легна,
жадувайки да продължи сънят.

-------------------------------------------------------------------------------------------------