От небето падат автографи.
И снегът е непростимо бял.
Някаква кола отвън се дави,
а студът е на кутийки цял.
Има нещо на магия тука.
Ендемичен - бедният квартал.
И прасето на съседа хуква
към червен, небесен терминал.
Някак нелогично и опасно
хората нехаят за смъртта.
Въздухът е пълен със контрасти.
Ален нож погалва радостта.
И платното литва сюрреално.
Златю Бояджиев и Шагал
се прегръщат във деня кристален,
без да има нотка на печал.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Пламен Панчев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021