УПОТРЕБА НА НАСЛЕДСТВО

Създал съм с думи толкова отрови –
за смърт едни, а други са за цяр.
Дали ще има кой да ги разрови?
Направи ли го – ще му станат дар.

А да ги харчи за добра рецепта
вовек ще ме остави да съм жив.
Това наследство ще е моя лепта.
И в пъкъла да вра,
ще съм щастлив.

23.03.2020 г.

 

И БЕЗ МЕН

И без мен ще зазорява,
както винаги преди,
ще зазвънва и гълчава,
ще бледнеят пак звезди,

месечината ще скрива
своя си усмихнат лик,
а онази самодива
ще отдъхва някой миг,

слънцето с лъчи ще гали
всяко нещо всеки ден,
после тихо, по сандали,
ще си тръгне пак без мен…

…Все така ще се повтаря:
Съмва, мръква, ден, и мрак.
Няма го магаретаря?
Марко… Марко тук е пак.

07.04.2020 г.
Какъв празник в пандемията?

 

РЪСТ

Поискваш днес главата ми –
а в пряк или в преносен смисъл?
И чакаш да склоня с: „Вземи!”,
преизненадан и се слисал.

Какво сега, ако я дам:
ще се ли комкаш с вино в нея,
за столче да ти е в хамам,
или за дар за юбилея…

Но – помисли си по-добре
как би я ползвал, тъй обсебен,
когато твоята прозре,
че моята не е за дребен?!

22.09.2020 г.
Независимостта българска

 

САМОЧУВСТВЕНО

Те са родени за под шапките
да ви добрят, красят животите,
но вие ги държите в папките –
а вас кой ви държи в хомотите?

Знам – заедно сте пред узряване
и виж, че ше ви са доспехите,
дебилното ви угояване
не е за ранг насред успехите.

Дано да сме се договорили
и заедно да сме прозрелите,
че песните ми сте отворили
и с тях ще минем над пределите.

10.10.2020 г.

 

------------------------------------------------------------------------------------------------

© Иван Димитров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2020

   
© E-LIT.INFO