Мълчанието

Мълчанието - божествено слово,
пренасяно на дланта на вятъра.
Мълчанието - радостта на новородено
по време на кърмене,
Късче хляб, при нужда,
за крайно нуждаещ се.

Мълчанието - наздравица на земите
по тесните проходи,
всички безумия и провали
по време на изпит,
сянката на люлеещ се
нестабилен вятър,
прозявки на влажните местности,
докато се борят за оцеляване.

Мълчанието – регресия на светлината
далеч от незначителните лозунги,
разстоянието между два съня
за родината, която не познава друг вкус,
совен болката.

* * *

Всяко нещо е предразположено към разруха,
стълбището,
стената,
тялото,
съня,
бармана и аз.
Стълбището се е облегнало на стената.
Стената е в качеството си на ограда,
разделителна ограда между тялото и душата,
тялото, което токущо е напуснало съня.
Сънят и сянката ми чукат чаши.
Бяхме тук,
аз и представителят на прокуратурата.

* * *

Имам си око.
Винаги, когато ме вижда
да сядам върху нечия сянка,
осъзнава, че другото око не вижда.

Имам си и ухо,
което нищо не чува, освен
сблъсъка на кръвта в храстите.
Предупреждава другото ухо,
кръвта не се измива
с друга кръв!

                  Присъедини се към магистърските програми в УниБИТ!

----------------------------------------------------------------------------------------------

Превод от арабски: Хайри Хамдан

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Ахмад Закарне
© e-Lit.info Сайт за литература, 2019