Челник

Челник

Ако летя, ръмжат - защо го правя?
Не съм ли станал вече свръхестествен,
не се ли имам за "свещена крава",
ако пък не - тогава съм посредствен.

Ако залазя - бързо ставам плужек,
за други вероятно пияндурник;
ако полегна - жалък тлъстогушник
и недолюбван антифизкултурник.

А аз, тъй ненатрапчиво, стремя се
с летеж, с вървеж, но да оставя диря.
Прегръщам ви.
Към вашите гримаси
прибавям сто.
И челото си виря...

30.03.2015 г.

За продължението

Много ми се разминаваше до днес,
но изглежда, свършва розовото време.
Трупаните грехове ни пращат вест
всеки как от нас сто данъка ще вземе.

Индулгенцийки ли? За какви пари?
Може ли със тях човек да се откупи?
А с отшелничество? С пости вдън гори?
Не - изсърбай надробените си супи!

И лице в лице пред Оня трибунал
до микронче ще отмери съдията:
и делата, и какво си взел, и дал.
Да, ще продължим. Но според резултата.

19.01.2016 г.

Топовно

Вчера един на вратата ми тропа.
Мой почитател, от страх посинял -
що съм бил влязъл в устата на топа.
Трябвало вече да съм помъдрял.

Всеки бил знаел какво ще се случи,
щом се целуне гюлето със мен.
Щял съм да пукна, ей тъй, като куче,
ясничко, простичко - куче кретен.

...Топа отдавна го дразня да гръмка,
даже да тряска. Поне със "Оле",
че да се пръсне тъмата отвънка.
А за гюлето ли?
То няма гюле...

19.02.2016 г.
143 г. от обесването
на Апостола

Очистително

Златни ти уста, Иване!
Тъй дарихте ме библейски.
После златото ви хвана -
сцепихте ми я злодейски.

С тежки накити от нея
се накичихте богато.
Днес беззъб нечуто крея
от звънтящото ви злато.

Трябвало е май чилично
страх устата ми да стиска,
но ви пях, че ви обичам.
Майсторя...
озлаточистка.

18.07.2016 г.

Реплика

Тъй навярно и ще си замина,
горно не опитал, долно - също,
без рецепти строги, без комбини,
мръщеха ми се, и аз се мръщех,

гледаха ми дрехите при срещи,
пак по тях изпращаха ме плоско,
знаеха добре, че се досещам
как, кога и кой кого опоска;

ползваха ме нещо да им свърша,
гладен да не пукна - плащаха ми,
вярно - близо бях до прага "мърша",
но развявах моето си знаме,

и така нататък, и нататък...
Знам - на този хал не съм самотник
и оставям собствен отпечатък -
не съвсем, но все пак мой си клонинг.

Ето тъй ще отлетя - разкрачен -
с крак на хълма, другия - във дола,
а в средата ще стърчи обаче
истината, обелискно гола.

01.10.2011 г.

------------------------------------------------------------------------------------------