Преображения
На баща ми
Не това Преображение:
първо си затворил бялата,
а днес хлопва
и черната половина на сърцето ти
за мен, любими.
Не това Преображение,
което нанизва лястовиците
като риби-чирози през очите
и ги захвърля
през девет земи в десета.
Излизам далеч
пред портите на селото
да пресрещна зимата
и още там
да ? изстискам силите
като мръсна любовница.
Нощес, докато небето
тлее отворено,
спусни чудото,
за което Те молих цяла година!
Трябва един дъх да топли
студеното ми полугодие.
Вклиняване
между ударите на кръвта
в метаматерията
причинява възпаления
хвърля ме в огън
и след всяко оздравяване -
по-дълбоко врастване
нещо изтича
от вените ми -
времето
някой се стопява
изцяло -
аз
друг остава
да живее
в белега
без значение
къде съм
Път
най-твърдата ми стъпка хруска
между зъбите на пясъка
не си, където отивам
в морето не можеш да се скриеш
Някой донесе огън в Антарктика
От твоето прогарящо докосване
ще се разбие стъкления съд
на бялото ми хладнокръвие
Ще зазвънтят парченцата,
политнали
с най-тънките си острия
към кожата ми
А ти с дъха си
погубващ и спасителен
преливай ми живот
Целуни ме като Юда
и кажи
Предавам те!
Предавам те
на огъня
* * *
сълзите на птиците
съдържат
(ключа) сол
------------------------------------------------- -------------------------------------------------------------
© Иглика Дионисиева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016