Инициация

не знаех
дали ще ме прати да уча
или да крада

то е същото
каза ми
една вечер
сериозна и напрегната
сякаш береш липа
ако я нямаш
взимаш от чуждата
ако пък я имаш пред къщи
само гледаш
как ти я взимат

после изпука пръстите си
и ме прати
за липов чай

Светлина

В семейния албум отсъства Бог,
но мама настоява, че го има,
че снимката свалил за некролог,
а аз съм му простила, че заминал.
Че носел светли дънки и каскет
и в десния си джоб лилава кърпа,
обичал хляба с маргарин и мед,
но никога не бил се молил в църква.
Не палел свещи, не мълвял: „Амин”
и често спорел с дядо за Москвича.
Дочули го да казва: „Искам син,
но ми се ражда всеки път момиче”.
Веднъж у нас замръкнахме без ток,
посрещна мама някой на вратата.
Той влезе светъл. Запозна се: - Бог.
И го попитах: – А къде е татко?

Йосифе,

Разбра ли защо ме наричат Мария
онези мъже без ризи?
Защо, разкопчали гърдите си, вият,
когато почти съм наблизо?
Защо се обръщам, защо се събличам,
защо съм дори ревнива?
Защо рецитирам в краката им притчи
и после защо си отиват?
Защо непорочно зачевам очите им,
а раждам зелени църкви?
Защо не пристигат след тях вестители
да кажат не съм ли мъртва?
Защо ме забравят, защо им прощавам
да може това да приключи?
Защо самотата така отвращава,
но само на нея се уча?
Защо им се моля да слязат пак долу,
когато от кръста застенат?
Не чуват… Но тъмните им ореоли
се спускат свирепо към мене.

Ревност

Ти си като звънеца
на входната ми врата –
обаждаш се само
когато идват
други.

Следи

хензел повика гретел
кай повика герда
ида повика цветята си
и те дойдоха

ти се провикна
през прозореца

малката кибритопродавачка
се уплаши
и избяга

--------------------------------------------------------------------------------

Стихотворенията са включени в дебютната стихосбирка на Анна Лазарова „Вкъщи всички вечерят отделно”.

------------------------------------------------- -------------------------------------------------------------

© Анна Лазарова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016