занимават ме слънчевите затъмнения
                          засвидетелстващи
началото

в перихелия
FR. 122 WEST (AP. STOB. 4.46.10)
Прев. Я. Букова

Смъртта и момичето

Виждам те от птичи поглед сред руините на детството си
Как се озовахме тук, аз ли те доведох прости ми, прости ми
Толкова мъничка приседнала зъзнеща на изронено стартово блокче

На изоставен открит басейн като смаляващото се телце на сбогуващ се
Родител застинал в крехкостта си, от когото ме отнася някакъв вихър
Прости ми, прости ми любов моя смъртта е от мъжки род.

Към красотата. Българският меланхолик

               По Дикс

На преден план по-преден е знаем
Трудно представим точно в този
Занаят с телефонна слушалка
В ръка с пряка връзка в погледа
В мутренски интериор чийто
Копнеж по тъжна красота
Делово си уловил като слушалката
Към белия свят късния капитализъм бързо
Схванатата красота на меланхолията

Само не извръщай поглед назад
Там на барабаните е ужасно родният
Ухилен до ушите негър.

Електра S.

Имаш силна нощ
Дете крещиш от ужас
Протестно скимтиш
Хриптиш с третата сливица
Сипеш в мрака тежки
Ръчици краченца
Побеснял кикбоксьор
Буйстващ водоравно фристайл
Повръщаш напосоки
Собственоръчно съдираш
Памперса си омазваш
Леглото в лайна имаш
Силна нощ дете
Най-дивата кучка
За чийто сън съм отговарял
Някога дъщеря на добрия стар
Татко който утре заран
Трябва да става рано
Гол и заклан подуенски цар
Да те води за ръка
Като добра дъщеря
На ясли.

Меланхолия и капитализъм

                                                                                          не става дума за меланхолия
                                                                                          или пък тъжене
                                                                                          това ми е мястото за умиране
                                                                                          не го пипай
                                                                                                  Белослава Димитрова

стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна стоката
е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна
стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна стоката
е тъжна стоката е тъжна la melancolie de la marchandise
стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна стоката
е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна
стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е
тъжна стоката е тъжна mercancia de la tristeza стоката
е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна
стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна стоката
е товар скорби тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна
стоката е тъжна стоката е тъжна die Ware ist schwermutig
стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна стоката
е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна
стоката е тъжна стоката е тъжна malinconia della merce
стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна стоката
е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна стоката е тъжна
стоката е тъжна стоката е тъжна the commodity of sorrow
стоката е тъжна т.е. стоката е стоката е стоката е  тъжна

маматати

За първи път надничам толкова дълбоко
В човешко тяло откакто четиригодишен
С разчекната уста наблюдавах как ми вадят
Сливиците трудно представимата дължина
На инструментите които влизаха в мен ме наведе
На мисълта за дълбините на човешкото не станах лекар
Макар и доктор в някакъв средновековен античен смисъл
Бълбукащата яма под мисленето словото справедливостта ме
Изпълва с ужас дори сексът не стига толкова дълбоко

Сега ти отмяташ глава
Разчекваш уста в смях безсмъртна във вярата
В единия бог на милосърдието и справедливостта

Пред лицето на единия бог
На милосърдието и справедливостта
Ти отмяташ глава разчекваш уста безсмъртна в смях.

------------------------------------------------------------------------------------------------

© Владимир Сабоурин
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016