Думи в пепелник
Старите писма
с внезапна премиера –
поглед,
който изпреварва пламъка.
Лична археология
След тежките разкопки – гледката:
Античен град.
Руини.
Глухи улици.
По крепостния зид полазва гущерче,
а погледът на статуята
с него
емигрира.
Кладенец
И ето те в небесното око,
където полетът е скок
от светлината.
Затваря се кръгът.
Тук няма път навън.
Нахлузил си корубите на мрака.
Сега тършувай в себе си
като крадец
и преживявай ден за ден
от вехтории.
Безкрайно тъжно е
да остаряваш в думите!
Ти –
вик за помощ
в кладенец без ехо.
Узо
Пир в крайбрежен ресторант.
Плисва яростна вълнa –
пълни чашата ти с революция.
Съзерцаваш пръските от гняв
как се утаяват бавно
в чаша отлежало слънце –
как се стичат в старата му плът
и безславно се разтварят в нея –
тъжни
капки
сол – така ли
се описваха сълзите?
После
вдигаш тост
и ги изпиваш – ей така –
до дъно.
49 думи
Тя е незавършено стихотворение:
ароматът, който я предхожда,
слънчевото черно на очите,
кислородът ведър на усмивката,
онзи мъх на праскови в гласа й,
гъделичкащ мъжкото ти его
и сиропът тайнствен на трапчинките,
който би изсмукал без остатък...
Струва ли си
да я съзерцаваш в думите?
Мижава утеха е поезията.
Летен сонет
Безгрижен бард на вечността е лятото –
брадат безделник, весел папарак!
Виж как възторжено дими лулата му
тук-там в безбрежния царевичак!
И как, нагазил в слънчево вълнение –
безсрамен гений – с шорти без бандаж –
римува смело любовта с безвремие
сред плисналата глъч на някой плаж.
Безкрайно лято – неотменна истина,
неизчерпаем повод за учудване –
наздравица под окрилен чадър!
А ледените кубчета в уискито
са просто пренебрегнато предчувствие
за нещо непонятно като смърт.
Призрачен сонет
Над старческия дом изгрява
луна в последна четвърт.
Това е тъжната държава
на старите момчета,
на бившите богини – храмът,
затворът за мечтите.
Домът на самотата там е.
Високо под звездите.
Финална сцена. Вехт театър.
Небе в затворена кутия.
Отречени типажи.
И ти – внезапен наемател
насред такава самотия,
че нямаш сянка даже!
-------------------------------------------------------------------------------
Петър Краевски, "Изгорени писма", ИК "Жанет-45", Пловдив, 2015
-------------------------------------------------------------------------------
© Петър Краевски
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015