Жорж Мустаки (панихида)
отвън вали
по розите асфалта и бетона
през прозорците лъчите ни обгръщат в жълто
пием вино в пластмасови чаши
щом престане да вали започва другаде и по-дълбоко
Мустаки възпява самотата си
отишъл си след дълго боледуване край ривиерата
на 79
питам се дали сега е по-самотен от преди
и другите загледани във питиетата си питат се
дали сега са по-самотни от преди
а днес е 5-ти юни и 13-ти ден без Мустаки
момчето-мелес пием за момчето-мелез
от Египет от Италия от Гърция от Франция
от Средиземноморието и морето
караше велосипед тъй както ние карахме велосипеди
с вестникарска шапка и китара с мрежа портокали
с песен на уста подсвирквайки мелодията с вятъра
от бряг до бряг под слънцето
след дъжда навън събират се рояци от мушици
и кръжат край мачканите чаши
може би така отдават почит
може би отдават почит по-добре от нас
ведно с огньовете на розите
ведно с дъжда и светлината
Жорж не се сърди на червеите
те отдават почит
целият живот отдава почит но по своему
чрез трансформации и претворявания
ние сме като мушици Браунови мушици
и изглежда че се движим напосоки
и наистина се движим напосоки но така че
центърът ни винаги остава неподвижен
ти не си отиваш Жорж не си си тръгнал
само си се приближил до центъра
блуждаенето е престанало?
венците на канала
(устията на По и Пиаве
Венецианска лагуна)
от Понте дей Соспири
се надвесвам над водите
обкръжен от странните
усмивки на
луната гондолите маските моста
скръбта
сега и аз разбирам
тайната
и аз съм се усмихнал
на потъваща Венеция
сега и аз го знам
водите се движат по суша
водите не могат да плуват
две чаши и хоп
събудих се докато се заменях един с друг
ядях от плътта си като червей от отровна ябълка
за да посрещна още един от невъзможните дни
налях си чаша вода
и станах нов
макар и остарял
налях си втора чаша и отворих прозореца да видя розите
да видя как правят стъпка напред
към епилога на своята и моята собствена еволюция –
безчувствена всеядна почва
втори път
вторият път
се различава от първия
по това
че прилича
на него
не мога да плувам
във всяка своя клетка
съхранявам
по едно първично море
и във всички тях
се давя
слушам тази музика
от сгъване на книжни лодки
по поемите на Чеслав Милош
Петер Крал и Ян Неруда
слушам тази музика
камъните гъделичкат
речните кореми
дървесата са размахали
опашка
слушам тази музика
из птичите гърла
пропяват червеи
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Георги Гаврилов, "Корабен дневник на книжната лодка", ИК "Знаци", Бургас., 2015
------------------------------------------------- -------------------------------------------------------------
© Георги Гаврилов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015