- Детайли
- Написана от Георги Витанов Богат
- Категория: Публикации
Георги Витанов Витанов
Публикации в сайта:
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Георги Витанов Богат
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016
- Детайли
- Написана от Dacho Gospodinov
- Категория: Публикации
Лятна академия за изкуство “Огънят на Орфей”
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Петър Краевски
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016
- Детайли
- Написана от Кръстина Стефанова
- Категория: Публикации
Малко след като свърши мача, настана навалица пред входовете на стадиона. Таничка изгуби приятелите си сред навалицата. Почти излезе о стадиона, нямаше смисъл да ги чака, така или иначе те слизаха на различни спирки от автобуса. Прохладният въздух се удари в гърдите на момичето. Таничка придърпа ръкавите на анцуга си. Нямаие как да са минали пред нея, бухналата червена коса на Нели се разпознаваше навсякъде. Момичето се огледа, придърпа ръкавите още веднъж и се запъти към спирката.
- Детайли
- Написана от Мехмед Атипов
- Категория: Публикации
1
Едва когато минаха няколко дни, в които не го виждаха по обектите, колегите на Колето забелязаха, че липсва. Дори и докато работеха заедно, в една и съща кооперация или къща, те не обръщаха внимание на онзи тих и съвестен работник, който задаваше само по два-три въпроса на ден, свързани с работата, която трябваше да се свърши от него, а през останалото време шеташе от апартамент в апартамент, от стая в стая, от стълба на стълба и изпълняваше задълженията си.
- Детайли
- Написана от Дачо Господинов
- Категория: Публикации
Излекувай моите противоречия…
Никакви лекарства не помагат –
с дланите си го стори.
После ще опитам да обезболя
твоите страдания.
Виждам –
все тъй тъжни
и невярващи са твоите очи,
Мислиш си, че няма да успея.
Да, безсилен съм – едва ли
ще понамалиш цигарите.-
И почти е невъзможно
самотата да отместя –
цяла планина е тя…
Въпреки това,
с нещо съкровено
ще възвърна
в теб живота.
Знам – онази,
най-блажената усмивка – е
все тъй недокосната от времето.
Като плахо птиче
я задръж в дланта.
Пърхаща и подмладена,
разпери криле – и полети…
----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016