Честно казано, когато мама и тате ги няма, аз прекарвам времето си с Рекс – моето куче. Осиновихме Рекс преди няколко месеца от Приюта за безстопанствени кучета към Община Бургас. Когато отидохме да си избера домашен любимец, там видях много други кучета, които очакваха своя бъдещ собственик...
Избрах Рекс, защото беше малък и беззащитен. Това куче ме привлече с невинния си поглед. Прегърнах го и занесох в село Фазаново, което се намира на няколко километра от Лозенец. Рекс бързо се превърна в любимец. Във въпросното село живеят известни личности като Юрий Ангелов - артист, Павел Дойчев – каскадьор, Красимир Слабаков – братът на Андрей Слабаков...
И моят Рекс се превърна в известно куче, на което всички искрено се радват. А защо избрах името Рекс? На латински Рекс означава „цар”. Царят или победителят в избора ми на куче.
Рекс се оказа един щастливец, който диша чист морски въздух и хапва от Pedigree - пълноценната и балансирана храна. Като добавка – само съставка любов от мен. Защото „Много ли струва това - / да протегнем на някой ръка?” А той да ни отвърне с приятелска лапа?
Ако всички на тази земя
погледнем за миг към звездите,
ще открием, че пада една
като детска сълза от очите.
В тази „детска сълза” се оглежда винаги Рекс, когато мама и тате ги няма...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Творбата е отличена с поощрение в конкурса "Когато мама или/и тате ги няма...", Димитровград'2016
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Кирил Димитров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016