Недалеч от дома на Сашо имаше диетичен магазин. Там често ходеше. Нали си беше елегантен, поддържаше формата си с качествени храни, толкова важни за неговото здраве и самочувствие. Който е без това си имаше самочувствие. Затова купуваше не откъде да е, а най-вече от този магазин. В него жената зад щанда беше много мъдра и неизменно любезна – въпреки поголовното изпростяване на нацията. И това го стимулираше още повече.
Но особено му стана близка на сърцето, когато един път, имайки болки в ахилесовото сухожилие, го бе посъветвала няколко пъти да се повдига на пръсти, запазвайки равновесие поне една минута. После в същия интервал да стои само на пети. Това от самото разтягане щяло след време да разсее болката. Както и стана. Затова Сашо u бе много благодарен. А тези му болки бяха още от студентско време. Но тогава кой да му каже? Пък и да бе станало, все тая… Щом невежеството все по хората ходи. Откъдето и до ден днешен никой да не си признае колко е обсебен от него.
Но ето че в края на една седмица Сашо отново посети магазина.
- Здрасти, много ми е приятно – рече той.
- И на мене също – отвърна жената.
- Иначе как си?
- Ами старая се да съм добре. Пък и да не съм, трябва да мисля, че съм. Много е важна позитивната нагласа. Мислиш ли негативно, още на по-зле отиваш.
- Напълно си права.
-А сега какво ще искаш?
- Имаш ли кълнове от люцерна?
- Че иска ли питане?
- Щото, ако са разбрали от квартала колко са полезни…
- Няма страшно! Дори и да свършат, за редовен клиент като тебе винаги ще има.
- Под щанда, казваш…
- Че разбира се! Ти къде живееш?
- Ей, страхотна си…
- Че нали трябва да си помагаме.
- Правилно. А сега да те питам: нали тези кълнове съдържат всички възможни витамини.
- Точно така. И много калций – дори повече, отколкото млечните храни.
- Значи е идеално за костите.
- Естествено.
А хората не знаят какво да ядат. И купуват ли, купуват всевъзможни глупости…
- Бе като почнат да боледуват, знаеш ли как ще идват тук и на опашка ще се редят, окайвайки се като безподобни грешници, че не са го сторили по-рано.
- Дума да няма.
- Но лошото е , че като гледам каква е политиката – такива като нашия магазин все по-малко ще бъдат…
-Ами нали затова е политика. Иначе щеше да има друг смисъл. Но все ще се оправиш.
- Тъй да бъде.
- А сега да ми дадеш един овесени ядки и пшеничен зародиш.
- Добре, заповядай.
- Да знаеш, чудни са и каква енергия дават… Особено при този стрес, който ни отнема енергията.
- Не ще и дума. Но ти по-добре си вземи и трици, които омесени с тях, отлично почистват червата.
- Това не го знаех.
- Още колко работи не знаеш…
- Добре, ще ги взема.
Обаче, щом каза това, ненадейно влезе една русокоса дама, която, работейки отсреща във фризьорския салон за хора от друг слой, демонстративно извади от джоба си двайсет лева.
- Да ми дадете едни бисквити – изрече тя с особен тон.
- Ето, заповядайте – отговори продавачката. – Но нямате ли по-дребни?
- Не, нямам.
- Че аз не мога да ви върна.
- И какво съм виновна? Направете нещо…
- Остави – аз ще u дам – намеси се Сашо. – Пък после ще се оправим-и заглади положението.
- Ето че има изход – каза русокосата.
- А вие няма ли да си купите и нещо друго? – попита шеговито Сашо. Вижте само колко полезни работи има…
- Това си е моя работа.
- Е, не се обиждайте – аз просто тъй по човешки…
- Нямам нужда.
- Но аз все пак ви познавам от салона и затова подходих по-директно…
- Да, но аз не ви познавам като наш клиент.
- Така е – не съм от тези, които обслужвате.
- Е, тогава за какво говорим?
- Значи трябва да съм от тях, за да говорим, тъй ли?
- Абе, господине, какво искате?
- Нищо не искам. Ала нещо много тежко го раздавате.
- Ами такава съм си. Никой не може да ме кори.
- На какво основание?
- Ама, господине, не чувствате ли, че вече навлизате в забранени води и може да се удавите.
- Ни най-малко! Аз съм трениран плувец.
- Само че тези, които се фукат, че могат да плуват, те най-много се давят.
- Да, но много е важно в какви води плуват. И ако такива като вас са мерило за дълбочината им, то тези хора и пияни да са…
- Но господине!...
- Не, недейте ми говори повече.
В същия момент влезе колежката u:
- Мери, защо се бавиш толкова?... Нали ще ходим с колата в оня бутик и хората ни чакат.
- Ами как няма да се забавя бе, Нели? Щом тези хора са опрели до мен оборот да им правя, и как да не ги съжаля и да се замисля, че освен бисквити да им купя и други работи.
- ЧЕ ПО-ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ ОТ ВАС САМАТА ИМА ЛИ? – възкликна Сашо. –Щом не сте осъзнали значението на този магазин, идвайки и без това толкова рядко в него.
- Тъй ли?... Ще видиш ти на кого изречение ще правиш? Ще видиш…-гневно изрече русокосата.
И двете моментално излязоха.
---------------------------------------------------------------------------------------
© Дилян Бенев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2013